По повод две години от представянето на спасителния план на Марио Драги за икономиката на Европейския съюз, изданиеto "Политико" публикува подробен анализ на постигнатия напредък, изготвен от екип от 13 журналисти. Оценката показва, че въпреки превръщането на мерките в официална програма на Европейската комисия, тяхното практическо изпълнение изостава значително от политическите заявки. Основната пречка е съпротивата на националните правителства, които защитават своите местни бюджети и регулаторни правомощия пред общоевропейските цели за технологично и индустриално развитие.

На фона на бавния темп на институционалните промени бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги и главният изпълнителен директор на компанията за дигитални разплащания "Stripe" Патрик Колисън създадоха инициативата "Rhine Group". В групата се включиха около 55 икономисти, технологични лидери и бивши политици, сред които основателите на "Shopify" и "Klarna", бившият президент на Естония Тоомас Хендрик Илвес и редакторът на "Financial Times" Рула Халаф. Според техните изчисления от 50-те най-големи технологични компании в света само четири са европейски, като континентът остава в неизгодна позиция във всяка ключова нововъзникваща технология.

Основната препоръка в първоначалната стратегия изискваше насочване на средства от традиционните земеделски и регионални програми към нов Европейски фонд за конкурентоспособност с бюджет от 410 милиарда евро. При обсъжданията на финансовата рамка за периода 2028-2034 година обаче страните членки се отклониха от тези насоки. Проектът за преговорна позиция, изготвен от Кипър, предвиди намаляване на средствата за новия фонд за сметка на селското стопанство, а Европейската комисия даде възможност на правителствата да пренасочат незабавно 45 милиарда евро към земеделските производители. След серия от масови протести на фермерите европейските столици защитиха преки субсидии за сектора в размер на близо 294 милиарда евро.

Инициативата за изграждане на единен капиталов пазар по модела на САЩ също среща сериозни пречки в законодателния процес в Брюксел. Проектът за превръщане на европейския регулатор на ценни книжа в единен надзорен орган се натъква на несъгласието на националните органи. Планът за активиране на спестяванията от банкови депозити и пенсионни фондове чрез насочването им към борсови инвестиции бе силно ограничен от правителствата с цел запазване на контрола върху местните пенсионни системи.

Идеята за емитиране на нови общи европейски облигации за финансиране на трансгранична енергийна инфраструктура и стратегически научни изследвания бе отхвърлена от групата на фискално консервативните северни държави. Предложението на Испания за теглене на общ заем от 850 милиарда евро годишно от името на Европейския съюз не намери подкрепа сред лидерите в Съвета. В бюджетните проекти на Европейската комисия остават включени отделни варианти за съвместен дълг, но тяхното запазване до края на преговорите остава несигурно.

В автомобилния сектор Европейската комисия отмени пълната забрана за двигатели с вътрешно горене след 2035 година, позволявайки използването им при компенсиране на емисиите чрез алтернативни горива и зелена стомана. Въпреки тези регулаторни отстъпки индустрията преживява мащабни съкращения. Концернът "Volkswagen" прие план за освобождаване на 100 000 служители и затваряне на производствени мощности в Германия, докато навлизащите автономни таксита в европейските градове разчитат изцяло на американски и китайски технологични платформи.

Разходите за енергия продължават да тежат върху европейските предприятия поради зависимостта от вносни изкопаеми горива и международната несигурност. Законодателният пакет за модернизация и дигитализация на електропреносната мрежа бе преработен от страните членки поради нежелание за прехвърляне на финансови и регулаторни правомощия към Брюксел. В телекомуникационния сектор планът за хармонизиране на радиочестотите и задължаване на големите технологични платформи да участват във финансирането на мрежовата инфраструктура среща силен отпор в Европейския парламент.

По отношение на правилата за конкуренция Европейската комисия подготвя нови насоки за оценка на сливанията, целящи да улеснят създаването на мащабни европейски компании в съответствие с препоръките на доклада. В търговската сфера съюзът сключи нови споразумения с Индия, Индонезия, Мексико, Австралия и блока "Меркосур". Същевременно въвеждането на защитни мита върху вноса на стомана предизвика напрежение с партньори като Япония и Южна Корея в момент, когато търговският дефицит на водещи европейски икономики спрямо Китай нараства.

В сферата на киберсигурността десет страни от съюза приложиха изцяло ограниченията срещу високорискови доставчици на оборудване като Huawei и ZTE, но зависимостта от американски доставчици на облачни услуги остава висока. За отбранителния сектор Брюксел предложи заемна програма от 150 милиарда евро и петкратно увеличение на военния бюджет до 131 милиарда евро, макар правителствата да избягват сливания на оръжейни заводи с цел запазване на заетостта на местно ниво. Законодателната инициатива за биотехнологиите предвижда едногодишно удължаване на патентите за клинични изпитвания, а екологичните изисквания за отчетност на бизнеса бяха частично смекчени при запазване на основните климатични цели на съюза.