Европейските държави и Съединените щати ще трябва да вложат допълнително 23,6 трилиона долара през следващите 25 години, ако искат да намалят икономическата си зависимост от Китай. Това показва анализ на EY-Parthenon, подразделение на консултантската и одиторска компания EY, цитиран от Financial Times.

Експертите са изчислили разходите за изграждане на нови производствени и логистични вериги, създаване на допълнителни производствени мощности, изследователски центрове и замяна на софтуерните решения на китайски компании.

Според оценките САЩ ще трябва да инвестират около 13,7 трилиона долара, страните от еврозоната - 9,1 трилиона долара, а Великобритания - около 800 милиарда долара.

Американското правителство и частният сектор ще трябва да отделят приблизително 550 милиарда долара годишно за тази цел - сума, сравнима с инвестициите на американските технологични компании през 2025 г. в центрове за съхранение и обработка на данни.

За Европейския съюз това би означавало почти двойно увеличение на годишния бюджет за подобни инвестиции. Според анализаторите мащабът на необходимите средства показва колко голямо е предизвикателството пред западните икономики, ако решат да ограничат значително зависимостта си от Китай.

"Локализирането на веригите за доставки, без прекомерно високите разходи да бъдат прехвърлени върху данъкоплатците и потребителите, ще бъде едно от най-големите предизвикателства за бизнеса и правителствата през следващите години", коментира анализаторът на EY-Parthenon Мейтс Персон.

Авторите на доклада посочват, че общите годишни инвестиции от около 940 милиарда долара теоретично са постижими, но те ще бъдат допълнителен разход над вече планираните инвестиции в инфраструктура, отбрана и други стратегически сектори.

Процесът на намаляване на зависимостта от Китай обаче може да има и инфлационен ефект. Причината е, че производствените цени в Китай са между 20% и 100% по-ниски в сравнение със западните пазари. Преместването на производството към други региони може да доведе до поскъпване на стоки и услуги, както и до по-високи лихвени проценти.

В отделни икономически сектори в Европа цените могат да се увеличат между 1% и 2,5%, според оценките на експертите.

Според Алисия Гарсия-Ереро, анализатор в банка Natixis, пълното прекъсване на зависимостта на западните икономики от Китай не е реалистично в краткосрочен план.

"Проблемът не е само в цената на този процес, а и в това, че Китай може да се намеси, използвайки контрола си върху ключови доставки - от редкоземни метали до фармацевтични продукти", коментира тя.