Лек месечен ръст, но дълбок годишен спад за българската индустрия през юни

Индустриалното производство в България отчита лек ръст от 0,4% през юни спрямо предходния месец май. Това показват последните първоначални оценки на Евростат. Въпреки положителния месечен сигнал, който прекъсва двумесечната серия от спадове през пролетта, дългосрочната картина пред родната индустрия остава силно негативна. На годишна база (спрямо юни 2025 г.) българското производство се свива сериозно с 2,6%, което поставя страната ни сред най-тежко засегнатите икономики в Европейския съюз.

Нестабилна динамика от началото на годината

Данните за 2026 година очертават силно колеблива траектория за българския промишлен сектор. Годината започна с дълбок спад от 3,6% през януари (на месечна база), последван от частично възстановяване през февруари (+1,6%) и март (+5,3%). Пролетните месеци обаче донесоха нов сериозен срив — производствените обеми паднаха с 4,6% през април и с още 0,6% през май, преди да достигнат сегашното колебливо стабилизиране от +0,4% през юни.

Въпреки лекото подобрение на месечна база, то все още е крайно недостатъчно, за да се говори за устойчиво излизане от кризата или за стабилен годишен растеж. На годишна база индустрията ни остава трайно под нивата от миналата година. През януари годишният спад беше 9,9%, през февруари — 8,7%, а през март бе отчетено временно изплуване на положителна територия с ръст от 4,7%. Последваха нови тежки годишни спадове от 3,8% през април и 5,3% през май, докато се стигне до сегашното свиване от 2,6% през юни.

България изостава на фона на умерено възстановяване в ЕС

Контрастът с европейските партньори е осезаем. Докато българското производство се свива на годишна база, общата европейска индустрия показва признаци на умерено съживяване. Индустриалното производство в ЕС нараства с 0,6% на годишна база, а в еврозоната се покачва с 0,1%. В рамките на самия месец юни, европейското производство отчита лек напредък от 0,2% за ЕС, докато в еврозоната резултатът остава 0,0% (без промяна).

По отношение на годишното представяне, България се нарежда сред държавите с най-остро свиване в Общността. По-сериозни спадове от нашия (-2,6%) записват единствено:Люксембург (-7,9%)Румъния (-5,6%)Естония (-4,6%)На срещуположния полюс, редица европейски държави записват солиден индустриален растеж на годишна база, предвождани от:

Литва (+7,7%)
Дания (+6,1%)
Полша (+4,9%)
Хърватия (+2,1%)
Финландия (+2,1%)

Разнопосочни тенденции по сектори в Европа

Анализът на Евростат по сектори в рамките на ЕС показва неравномерно възстановяване спрямо същия период на предходната 2025 година.

Ръст се наблюдава при междинните стоки (+1%), капиталовите стоки (+0,9%) и енергийното производство (+0,3%). В същото време обаче потребителският сектор остава под натиск — производството на трайни потребителски стоки намалява с 0,9%, а на нетрайни потребителски стоки се свива с 0,3%.

Евростат изрично уточнява, че публикуваните данни са първоначални оценки и подлежат на последващи корекции. Като пример за това се посочва предходният месец май 2026 г., за който първоначално отчетеният спад впоследствие е бил ревизиран до ръст от 0,3% както за еврозоната, така и за целия Европейски съюз. Текущите данни за юни показват опит за стабилизиране след слабите пролетни месеци, но тепърва предстои да се види дали българската индустрия ще успее да превърне месечния плюс в трайна тенденция за растеж през втората половина на годината.