Добър вечер! Бих искала да споделя с вас няколко неща. Преди няколко дни се завърнах в родината ни, след гурбет в Шотландия. Последните дни преди прибирането ми бях в еуфория - роднини, приятели, спомени, финанси. от друга страна бях натъжена, защото все пак по някакъв начин човек свиква с новата и чужда обстановка, намира си начина на живот.
Още в момента, в който кацнах бе блъсна българската реалност. - на летище Бургас тепърва започнаха да оправят лентата за багажите, защото "изведнъж" открили, че има проблем в задвижващия механизъм. Викам си "Карай!" на следващия ден започнах да си действам по задачките.

Ами какво да ви кажа - "старши - експерт" в банката не знаеше как да превалутира без да се тегли валутата а само да се прехвърли от една сметка в друга, уличен музикан, полузамръзнал свиреше на акордеон от 80-те, с надеждата да изкара пари за хляб, улични кучета, дупки по улиците, начумерени магазинерки и миризливи автобуси. Осъзнах, че ми липсваха само моите хора. Не държавата. Защото ако тя ми липсваше, никога нямаше да си позволя да замина. Щях да се боря тук. А не там сама.


Сега, след известно време пак ще замина. Мисля това да е окончателното ми решение. На 23 г. съм, но избирам да бъда сама, там, далеч, да работя не толкова престижна работа, но да водя нормален живот. Винаги ще ми липсва всичко, но дали една липса си заслужава да се лишиш от нормални човешки удоволствия и нужди. Защото всеки един от участниците в тази група е оставил нещо, някой. Всеки от нас се бори със зъби и нокти, но мисля че всеки от нас е направил правилния избор! Благодаря ви за изслушването и се надявам всички да сте доволни от своя избор.

Материалът е публикуван във Фейсбук – група - Българи в чужбина