Седем официални мача без победа сме достигали четири пъти в историята

Националният отбор навлезе в доста лоша серия от началото на евроквалификациите. След равенството с Косово станаха общо пет двубоя, в които нямаме победа. В историята това е третото постижение, но е съвсем близко до антирекорда, който е седем мача. За отбора следват гостуване на Чехия и домакинство на Косово през юни, като тогава ще се надяваме да приключи серията.

Сегашната стартира със загубата от Норвегия с 0:1 в Осло от Лигата на нациите, след което последваха равенства с Кипър, Словения, Черна гора и Косово.

Става въпрос само за официални мачове на националите. В статистиката са включени и такива от олимпийски игри и олимпийски квалификации, които според ФИФА не би трябвало да бъдат в статистиката, но в България ги признаваме напълно. Влизат и двубои от балкански първенства и такива на Балканите и Източна Европа, които също в един момент са били официални поради липсата на европейски например.

Сегашните национали имат извинение, че

една от

рекордните черни

серии е точно на

най-силния ни

отбор

в историята, стигнал до четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 година.

Тя стартира със загубата от Русия в последния мач от световните квалификации за първенството на планетата през 1998 година. Тогава падаме с 2:4 в мач без значение, защото вече сме си осигурили класирането.

В трите двубоя във Франция правим равен с Парагвай и падаме от Нигерия и Испания, като във втория мач записваме катастрофа с 1:6. Точно преди двубоя с испанците от лагера ни изчезват Христо Стоичков и Любослав Пенев за ужас на селекционера Христо Бонев, като и до днес, повече от 20 години по-късно, не се знае причината за тази постъпка.

Следват загуба от Полша, равен с Англия и още една загуба от Швеция, за да се стигне до седем официални двубоя без победа.

Серията приключва чак на 31 март 1999 година, когато с голове на Христо Стоичков и Ивайло Йорданов побеждаваме аутсайдера в групата от евроквалификациите Люксембург.

Всъщност по 7 поредни официални мача без победа сме записвали още три пъти, като в още два от случаите сериите включват участие на световно първенство, което е химера за сегашния отбор.

Първата в историята стартира на финалите на първенството на планетата във Федерална република Германия, продължава през европейските и олимпийските квалификации.

Тогава за игрите в Монреал падаме с 0:2 от Унгария в Будапеща, но приключваме серията с категоричното 4:0 над маджарите в София след

два гола на

Павел Панов и

по един на

Божил Колев

и Андрей

Желязков

Втората серия със световно първенство в нея е около първенството на планетата в Мексико през 1986 година.

Единствената, в която няма мачове от световно първенство, е тази между 1981 до 1983 година, в която са само квалификации за световно, европейско първенство и олимпиадата в Лос Анджелис. Всъщност дори да се бяхме класирали, пак нямаше да участваме, защото по нареждане на Москва обявяваме бойкот на игрите в САЩ, след като 4 години преди това те пък направиха същото за тези в СССР.

Най-уникалната

продължава

повече от 10 г.

Една от черните серии на националите е уникална с това, че продължава повече от едно десетилетие. Причината е Втората световна война, когато в по-голямата част от Европа не се играят двубои, особено пък официални. По това време няма европейско първенство, а световните са спрени от ФИФА.

Всичко започва на 31 май 1936 година в Букурещ, където падаме с 1:4 от домакините, като единственият ни гол е на Любомир Ангелов-Старото.

След това идват две световни квалификации през следващите две години, като в тях правим равен и загуба, и то с 0:6 от Чехословакия. Следва уникална почивка чак до 24 април 1946 година, когато се подновява първенството на Балканите.

Тази серия приключва чак на 15 юни 1947 година. Тогава на стадион “Юнак” побеждаваме Албания с 2:0, но вече за първенство на Балканите и Източна Европа. И двете попадения са дело на Трендафил Станков-Тренди от “Септември”.

Само месец по-късно влизаме в нова серия от шест поредни официални мача без победа.

Последната от черните серии на националния ни отбор е отпреди само 6 години.

Тя започва с равенството 0:0 с Швейцария от европейските квалификации.

Приключва на 11 септември 2012 година, когато на “Васил Левски” побеждаваме с 1:0 Албания в световни квалификации.

Единственият гол е на Станислав Манолев, който по това време е играч на холандския ПСВ “Айндховен”, а в момента е в “Лудогорец”.

Трима от играчите при гостуването на Косово преди няколко дни вземат участие в този мач. Това са Николай Михайлов на вратата, като тогава синът на президента на БФС е в най-силната си форма в “Твенте”, Николай Бодуров, тогава от “Литекс”, и Ивелин Попов, по това време играе за “Кубан” (Краснодар). Попов отново е капитан на отбора, както е и до днес.