Днес на второ четене в парламента комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм разглежда проектозакона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. В сряда предстоят и дебатите по закона в пленарна зала. Улавянето и съхраняването на въглероден диоксид (УСВД) обаче е експериментална и скъпа технология, която все още не е доказано безопасна. Рисковете за околната среда и здравето на хората са твърде високи. Същевременно по този начин е невъзможно да се справим с изменението на климата, особено ако проблемът се разглежда глобално.

Към момента дори и в ЕС няма достатъчно опит при изграждането и внедряването на тази технология. За целта беше приета Директива 2009/31/ЕО, чиято цел беше преди всичко да се елиминират евентуални заплахи и рискове за здравето на хората и околната среда. Тя обаче няма задължителен характер. Ако следваме европейската практика, каквато е любимата мантра на българските управляващи, би било добре да последваме примера на Австрия и Германия за ограничаването внедряването на тези технологии. Законодателят в тези страни е преценил, че няма достатъчно гаранции за това дали складираният СО2 няма да изтече в атмосферата.

Текущите цени за изграждане на система за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид в подземни кухини е 60-90 евро/тон. По изчисления на Европейската комисия за оборудването на централа от 400 МW с такава система, която да намали емисиите с до 85 %, са нужни 750-980 милиона евро. Тези средства ще трябва да бъдат платени от гражданите в България.
Освен безумно високата цена на опасната технология, в България няма подходящи геоложки структури за изграждането на такива подземни хранилища. Единствено възможните, и то след проучване, земни недра за съхранение на СО2 са частични райони от Северна България и в много по-малка степен в прилежащия ни шелф. При евентуално изтичане на СО2 от подземните хранилища може да се очаква натравяне на подземните води, което ще застраши живота на хората и екосистемите.

На фона на това у нас съществува огромен неизползван потенциал за борба с климатичните промени чрез мерки за залесяване, опазване на горите и ограничаване на дърводобива. Нещо, което през последните години не само че не се прави, но и се задълбочават обратните процеси на обезлесяване и изсичане на огромни дървесни масиви.

Повишаването на енергийната ефективност, развитието на достъпните технологии от ВЕИ, санирането на сградния фонд и възстановяването на горите ще снижат значително парниковите емисии в нашата страна и ще обезсмислят напълно необходимостта от огромни инвестиции за УСВД, които ще са пагубни за нашата икономика.