35-годишната Цветелина Петрова от Варна се нуждае не от пари, а от труд. Тя е на хемодиализа от 13 години. Скоро чупи двата си крака и остава абсолютно неподвижна. А домът й прилича на спасителна площадка.

Цветелина няма голямо семейство. Живее с вуйчо си. Той я гледа и й помага. Когато него го няма, помощ получава от съседите.

До оздравяването й има път, но крачките за момента са невъзможни. Преди два месеца Цветелина чупи и двата си крака при падане в банята. Оттогава е на легло. „Имам само един телевизор и един телефон. Друго нямам”, споделя Цветелина.

Няма и избор. Без хемодиализа не може. Досега транспортът й е бил осигурен, но след като чупи краката си и не може да стои, се налага да използва частна линейка - три пъти в седмицата, като всеки път плаща по 70 лева. „От болницата ми предлагат линейка, но няма кой да ме качва и кой да ме сваля”, казва тя.

След като я качат на носилката, извеждат Цветелина през прозореца. Така била обездвижена и придвижването й било безболезнено. Така през ден Цветелина ходи на хемодиализа. Казали й, че дори да има донор, няма да издържи операция с пълна упойка. Затова тя знае, че ще е така доживот.

Уморила се е от обстоятелствата, не от живота. Преди две години, заради влага, с вуйчо й започнали ремонт. Набавили повечето материали, но закъсали с парите. А след това счупила краката си и така ремонтът и до днес не е завършен. Затова сега търсят хора, които могат да помогнат. С работа.

„За пари никога не съм се молила и няма да се моля. Доколкото можем с нашите средства, се справяме”, казва Цветелина.

Тя взима 140 лева пенсия - точно колкото струва транспортът за два дни хемодиализа. Другото покрива вуйчо й, който се занимава със строителство. Но няма време да строи у дома, защото парите при тях са нужни - заради живота...

„Може и да нямаме, но съм щастлива. Надявам се дори да се оправя и пак да мога да ходя. Само това ме натъжава. Надявам се да се изправя. Може пак с бастуна да съм, но поне да съм права. Искам да мога да седна”, казва Цвети. /moreto.net