Американската империя не може да спечели войната срещу Иран при приемливи финансови, военни и политически разходи

Войната срещу Иран, която Съединените щати и Израел започнаха на 28 февруари 2026 г., вероятно ще завърши с американско отстъпление. Съединените щати не могат да продължат войната, без да предизвикат катастрофални последици. Подновена ескалация вероятно би довела до разрушаването на петролната, газовата и обезсолителната инфраструктура в региона, причинявайки продължителна глобална катастрофа. Иран може убедително да наложи разходи, които Съединените щати не могат да понесат и които светът не бива да изтърпява.

Военният план на САЩ и Израел беше обезглавяващ удар, продаден на президента Доналд Тръмп от премиера Бенямин Нетаняху и Давид Барнеа, директора на „Мосад“. Предпоставката беше, че агресивна съвместна американско-израелска бомбардировъчна кампания ще отслаби до такава степен командната структура на иранския режим, ядрената програма и висшето ръководство на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, че режимът ще се разпадне. След това Съединените щати и Израел щяха да наложат податливо правителство в Техеран.

Тръмп, изглежда, е бил убеден, че Иран ще последва същия ход на събитията, какъвто се случи във Венецуела. Американската операция във Венецуела през януари 2026 г. отстрани венецуелския президент Николас Мадуро в нещо, което изглежда е било координирана операция между ЦРУ и елементи вътре във венецуелската държава. САЩ получиха по-податлив режим, докато по-голямата част от венецуелската властова структура остана на мястото си. Тръмп, изглежда, наивно е вярвал, че същият резултат ще се случи и в Иран.

Операцията в Иран обаче не доведе до податлив режим в Техеран. Иран не е Венецуела — нито исторически, нито технологично, нито културно, нито географски, нито военно, нито демографски, нито геополитически. Каквото и да се е случило в Каракас, то имаше малко общо с онова, което щеше да се случи в Техеран.

Иранското правителство не се разпадна. Корпусът на гвардейците на ислямската революция, далеч от това да бъде обезглавен, се появи с укрепено вътрешно командване и с разширена роля в архитектурата на националната сигурност. Службата на върховния лидер устоя; религиозният истаблишмънт затвори редиците си зад нея; а населението се мобилизира срещу външната атака.

Два месеца по-късно Тръмп и Нетаняху нямат иранско правителство наследник под свой контрол, нямат иранска капитулация, с която да приключат войната, и нямат никакъв военен път към победа. Единственият път — и този, по който САЩ изглежда поемат — е отстъпление, при което Иран контролира Ормузкия проток, а нито един от останалите въпроси между САЩ и Иран не е решен.

Няколко причини обясняват катастрофалните просчети на Америка и успехите на Иран.

Първо, американските лидери фундаментално погрешно прецениха Иран. Иран е велика цивилизация с 5000-годишна история, дълбока култура, национална устойчивост и гордост. Иранското правителство нямаше да се поддаде на американски тормоз и бомбардировки, особено като се има предвид, че иранците помнят как САЩ унищожиха иранската демокрация през 1953 г., като свалиха демократично избрано правителство и наложиха полицейска държава, продължила 27 години.

Второ, американските лидери драматично подцениха технологичната сложност на Иран. Иран има инженерство и математика на световно равнище. Той изгради собствена отбранителна индустриална база, с модерни балистични ракети, местна индустрия за дронове и собствена способност за орбитални изстрелвания. Историята на технологичното развитие на Иран, изградена въпреки 40 години ескалиращи санкции, е изумително национално постижение.

Трето, военната технология се промени по начин, който облагодетелства Иран. Иранските балистични ракети струват малка част от цената на американските прехващачи, използвани срещу тях. Иранските дронове струват 20 000 долара; американските ракети прехващачи за противовъздушна отбрана струват 4 млн. долара. Иранските противокорабни ракети, чиято цена е в ниския шестцифрен диапазон, заплашват американски разрушители, които струват 2–3 млрд. долара. Иранската мрежа за възпиране на достъпа и ограничаване на действията в района на Залива, многослойната противовъздушна отбрана, способността за насищане с дронове и ракети и възможността за отричане на достъпа до морето в протока направиха оперативната цена за налагане на американската воля над Иран далеч по-висока, отколкото Съединените щати могат да понесат, особено като се вземат предвид ответните разрушения, които Иран може да нанесе на съседните държави.

Четвърто, процесът на формиране на политиката в САЩ стана ирационален. Войната с Иран беше решена от малък кръг президентски лоялисти в Мар-а-Лаго, без формален междуведомствен процес и при Съвет за национална сигурност, който беше изпразнен от съдържание през предходната година. Директорът на Националния център за борба с тероризма на Тръмп, Джо Кент, подаде оставка на 17 март с публично писмо, в което описва „ехо камера“, използвана за заблуждаване на президента. Войната беше продукт на система за вземане на решения, в която апаратът за обсъждане беше изключен.

Това не беше нито война по необходимост, нито война по избор. Това беше война по прищявка. Основната предпоставка беше хегемонията. Съединените щати се опитваха да запазят глобално господство, което вече не притежават, а Израел се опитваше да установи регионално господство, което никога няма да има.

Вероятният финал, предвид всичко това, е, че войната най-вероятно ще завърши с връщане към нещо близко до статуквото отпреди нея, с изключение на три нови факта на терен. Първо, Иран ще има оперативен контрол върху Ормузкия проток. Второ, възпиращата позиция на Иран ще бъде значително засилена. Трето, дългосрочното американско военно присъствие в Залива ще бъде значително намалено. Останалите въпроси, които уж подтикнаха САЩ да нападнат Иран — иранската ядрена програма, регионалните проксита, ракетният арсенал — най-вероятно ще бъдат оставени там, където бяха в началото на войната.

Дори когато САЩ отстъпват, Иран няма да се възползва от предимството си срещу своите съседи. Три причини обясняват защо. Първо, Иран има дългосрочен стратегически интерес от сътрудничество със своите съседи от Залива, а не от продължаваща война. Второ, Иран няма да има интерес да подновява война, която току-що успешно е приключил. Трето, Иран ще бъде възпиран — ако изобщо е необходимо възпиране — от своите покровители сред великите сили, Русия и Китай, които и двете желаят стабилен и проспериращ регион. Иранското ръководство ясно разбира това и ще спре сраженията.

Тръмп без съмнение ще се опита да представи предстоящото отстъпление като някаква голяма военна и стратегическа победа. Такива твърдения няма да бъдат верни. Истината е, че Иран е далеч по-сложен, отколкото Съединените щати разбираха; решението да се започне война беше ирационално; а базовата технология на войната се промени срещу САЩ. Американската империя не може да спечели войната срещу Иран при приемлива финансова, военна и политическа цена. Това, което Америка обаче може да си възвърне, е известна степен на рационалност. Време е САЩ да прекратят операциите си за смяна на режими и да се върнат към международното право и дипломацията.

Джефри Сакс и Сибил Фарес, aljazeera.com