Откакто за пръв път бяха засечени преди повече от четири десетилетия, необичайно мощни рентгенови емисии, идващи от мястото на умираща звезда, наречено мъглявината Хеликс, представляват загадка за астрономите.

Сега може би най-накрая имаме обяснение за тях — и то е доста зловещо. Според ново проучване, публикувано в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, екип от изследователи предполага, че тези емисии са последният дъх на планета, която е била погълната от бяло джудже.

"Смятаме, че този рентгенов сигнал може да идва от планетарни отломки, привлечени към бялото джудже - нещо като погребалния звън на планета, унищожена от звездата в мъглявината Хеликс", казва водещият автор на изследването Сандино Естрада-Дорадо от Националния автономен университет на Мексико. "Може би най-накрая открихме причината за мистерия, продължила над 40 години."

Бели джуджета като WD 2226-210 се образуват, когато звезда с маса, подобна на нашето Слънце, изчерпи горивото си. Постепенно тя започва да отделя външните си слоеве, оставяйки след себе си малко, но изключително горещо ядро. Енергията, излъчвана от него, йонизира газа, изхвърлен от звездата, като с времето образува планетарна мъглявина - именно такъв е случаят с мъглявината Хеликс.

Макар че тези региони могат да бъдат много ярки, белите джуджета в тях са изключително слаби, което ги прави трудни за наблюдение. Предишни проучвания на WD 2226-210, която се намира на около 650 светлинни години от Земята, показват, че около нея орбитира планета с размерите на Нептун, която прави пълна обиколка около звездата за по-малко от три земни дни.

Анализирайки данните от мощни рентгенови телескопи, включително обсерваторията Chandra на НАСА, астрономите са открили доказателства, че в миналото е съществувала още една планета с размерите на Юпитер, която е била в още по-близка орбита - и именно тя е станала жертвата.

Сред рентгеновите емисии, които остават сравнително постоянни между 1992 и 2002 г., учените са засекли лек, но повтарящ се сигнал на всеки три часа - почти сигурен знак за обект, обикалящ звездата на изключително малко разстояние.

Обречената планета първоначално вероятно се е намирала доста по-далеч от звездата, но гравитационни взаимодействия с други планети в системата са я изтласкали към смъртоносна близост. Веднъж озовала се там, съдбата ѝ е била предрешена - тя е била разкъсана от мощната гравитация на бялото джудже.

Но какво точно причинява този рентгенов "погребален звън"? Според учените може би сме свидетели на още горящите останки на планетата.

"Мистериозният сигнал, който наблюдаваме, може да е причинен от отломките на унищожената планета, падащи върху повърхността на бялото джудже и нагряващи се до степен да излъчват рентгенови лъчи", обяснява съавторът Мартин Гереро от Института по астрофизика на Андалусия в Испания.

"Ако това се потвърди, ще бъде първият случай, в който виждаме планета, унищожена от централната звезда в планетарна мъглявина."