Сърбия е въвлечена в въпроси, които са потенциално проблемни и експлозивни и привличат международно внимание. Това заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио пред журналисти в Ню Йорк, преди да отпътува от Общото събрание на ООН.

„Ясно е, че Сърбия е въвлечена в определени въпроси, които са потенциално проблемни и експлозивни и които привличат международно внимание“, каза Рубио. Той подчерта, че между Вашингтон и Белград съществува стратегическо партньорство, което САЩ искат да задълбочат.

„Възнамеряваме да направим това, като същевременно решаваме потенциалните проблеми, които могат да възникнат и за които знам, че засягат дълбоко и самата Сърбия“, посочи американският държавен секретар.

Рубио отбеляза, че представители на Държавния департамент и други американски правителствени агенции вече са посещавали Сърбия. Той изрази надежда и самият да има възможност да посети страната, но не уточни кои конкретни теми определя като „потенциално проблемни и експлозивни“.

През август в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ беше внесен законопроект, предвиждащ мерки спрямо Сърбия заради „сериозно отстъпление“ в демокрацията и върховенството на закона, както и заради отношенията на Белград с Русия, Китай и Иран.

Документът е внесен от републиканци и демократи. В него са посочени проблеми, свързани с върховенството на закона, независимостта на съдебната система, свободата на медиите и корупцията. Като основания са цитирани докладът за човешките права за 2024 г. и докладът на Европейския парламент за Сърбия за 2025 г.

Законопроектът поставя акцент и върху външнополитическата ориентация на Белград. Сред темите, които според документа трябва да бъдат обсъждани в стратегическия диалог между САЩ и Сърбия, са отношенията с Русия, Китай и Иран, свободните и честни избори, борбата с корупцията, върховенството на закона и свободата на медиите и събранията.

Наред с чувствителните въпроси отношенията между Вашингтон и Белград се развиват и в положителна посока. През юли започна стратегическият диалог между двете страни. По време на разговорите във Вашингтон беше подписан меморандум за разбирателство относно енергийната инфраструктура и регионалната енергийна сигурност. Срещата на американските и сръбските представители беше открита от Рубио.

Сърбия е кандидат за членство в Европейския съюз, но почти пет години не е отворила нова преговорна глава. Сред посочваните причини са недостатъчният напредък в областта на върховенството на закона и липсата на пълно съгласуване на външната политика на Белград с тази на ЕС.

След началото на войната в Украйна Сърбия не се присъедини към санкциите срещу Русия. Отношенията с Москва, както и връзките с Китай и Иран, остават сред чувствителните теми около външнополитическата ориентация на страната.

Наскоро американският конгресмен Джо Уилсън предложи годишната среща на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа да бъде преместена от Сърбия в Южна Каролина. Като една от причините той посочи „прекомерното влияние“ на руския президент Владимир Путин в страната.

Белград поддържа отношения и с Иран, въпреки международните санкции срещу Техеран заради ядрената му програма и нарушенията на човешките права. Сръбският министър на информацията и телекомуникациите Борис Братина беше сред малкото европейски представители на погребението на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей през юли.