Икономисти предупреждават, че по-високата цена за обслужване на натрупаните задължения създава сериозен риск за правителствата по света

Все по-високите разходи за обслужване на нарастващия дълг представляват сериозен риск за правителствата по света, предупреждават икономисти.

Глобалният дълг се е увеличил с 10 трлн. долара през първата половина на годината и вече надхвърля 365 трлн. долара. Това показва изследване на Института за международни финанси (IIF), предава CNBC.

Държавният дълг расте в момент, когато доходността по средно- и дългосрочните държавни облигации на редица от най-големите икономики в света достигна най-високите си нива от повече от 10 години. Това се отнася за САЩ, Япония, Франция и Великобритания. Повишаването на доходността показва нарастващото безпокойство на инвеститорите заради по-високите лихвени проценти, продължаващия натиск от енергийните разходи, слабия икономически растеж и високите държавни разходи.

IIF откроява по-специално 4-те големи икономики, които според института са изправени пред "трайно големи бюджетни дефицити и нарастващи разходи за лихви" - предизвикателства, които дълго време се свързваха основно с развиващи се държави, изпитващи проблеми с дълга.

Според базираната във Вашингтон организация развитите икономики са платили над 3,3 трлн. долара лихви по държавни облигации, търгувани на международните пазари, само през миналата година. Сумата е по-голяма от глобалните разходи за изкуствен интелект, които са били 2,6 трлн. долара, за отбрана - 3,1 трлн. долара, или за чиста енергия - 2,3 трлн. долара.

Дългът вече се превръща и в политически проблем, предупреждава IIF. Според института се оформя "порочен кръг между изборите и краткосрочните бързи решения", който увеличава дългосрочната уязвимост, тъй като допълнителното задлъжняване носи все по-малка икономическа полза. "С повишаването на основните лихвени проценти разходите за лихви ще нарастват рязко, докато структурният натиск от разходите за здравеопазване и държавните пенсионни системи до голяма степен остава нерешен", допълват от IIF.

В публикувания в сряда икономически доклад Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също посочва, че повишаващата се доходност по облигациите показва необходимостта правителствата да предприемат по-големи усилия за "ограничаване и преразпределяне на държавните разходи, подобряване на ефективността на публичния сектор и увеличаване на приходите". Според ОИСР са необходими реформи, които да гарантират устойчивостта на държавния дълг в дългосрочен план и да дадат на правителствата възможност да реагират при бъдещи икономически сътресения.

Междувременно управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви пред Би Би Си тази седмица, че сътресенията в световната икономика "тласкат нивата на дълга нагоре като стълба, която не води към небето" e критикува недостатъчните действия на правителствата. "Има 2 неща, които трябва да бъдат направени: да се намалят нивата на дълга, фискалната консолидация да стане приоритет и да се гарантира, че централните банки изпълняват мандата си за ценова стабилност", каза тя. "Невъзможно е да се подчертае достатъчно колко е важно да намерим смелост да предприемем необходимите стъпки. Това са политически трудни стъпки, но са необходими", добави Георгиева.