Развитите икономики се насочват към най-големите бюджетни дефицити от пандемията насам, а поскъпването на държавните заеми прави отлагането на мерките все по-опасно. Международният валутен фонд предупреди, че правителствата трябва спешно да възстановят публичните си финанси, преди пазарите да ги принудят към по-болезнени съкращения.

Според прогнозите, цитирани от Financial Times, общият бюджетен дефицит на развитите икономики ще достигне 5,2% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. — най-високото равнище от 2021 г., когато държавите финансираха извънредни мерки срещу последиците от COVID-19. В САЩ и Китай дефицитите се очаква да достигнат или надхвърлят 8% от БВП. Оценките на фонда обхващат по-широк кръг държавни финанси от някои национални показатели и затова не са пряко съпоставими с тях.

Предупреждението идва на фона на растящ дълг, по-високи лихви и постоянен натиск за нови разходи. Според МВФ проблемът вече не е само колко заемат държавите, а и колко бързо поскъпва обслужването на натрупаните задължения.

Родриго Валдес, директор на отдела за бюджетни въпроси на фонда, заяви, че в много страни липсва адекватна реакция на увеличаващите се рискове. Той подчерта, че последиците от бюджетната недисциплинираност на големите развити икономики се пренасят и върху останалия свят. Препоръката на фонда е мерките да започнат там, където рисковете са най-високи, преди финансовите пазари да наложат принудителна корекция.

Световният държавен дълг е достигнал 94% от глобалния БВП през 2025 г. и се очаква да нарасне до 100% през 2029 г. Основен двигател на увеличението са най-големите икономики. Сред причините МВФ посочва растящите социални и военни разходи, стремежа към стратегическа автономия и увеличаващата се тежест на лихвените плащания. Конфликтът в Близкия изток допълнително изостря натиска върху бюджетите.

В интервю за Reuters Валдес посочва, че бюджетните резултати тази година са по-лоши от очакваното преди шест месеца и от отчетеното преди година. Въпреки това повечето държави обмислят увеличаване на разходите.

Пазарите вече реагират. Между февруари и септември средната доходност на десетгодишните държавни облигации на страните от Г-7 е нараснала с над 1,1 процентни пункта до най-високото си равнище от близо две десетилетия. Според фонда зад това стоят скъпият петрол, устойчивата инфлация и засиленото търсене на капитал, включително за инвестиции в изкуствен интелект.

Допълнителен риск е по-честото финансиране с краткосрочен дълг. При страните от Г-7 и Испания делът на задълженията с падеж до една година вече се доближава до 30%. Това означава, че по-високите пазарни лихви се пренасят по-бързо върху бюджетите при подновяването на заемите.

Натискът е особено тежък за най-бедните държави, където лихвените плащания поглъщат средно около 15% от данъчните приходи, съобщава AFP. Застаряването на населението и необходимостта от повече средства за отбрана допълнително ограничават възможностите на правителствата.

МВФ призовава за конкретни планове за ограничаване на дефицитите, по-ефективни публични разходи и по-добро управление на дълга. За държавите с ниски доходи фондът препоръчва и укрепване на данъчните системи. Предупреждението е, че всяко отлагане увеличава лихвената тежест и оставя по-малко средства за реакция при следващ икономически сътресение.

Източници: Financial Times, Reuters, AFP