Карл Сейгън беше много повече от знаменитост, астрономът бе послание от друга планета

Сейгън предаде своята страст към вселената на науката на милиони хора по света. "Когато си влюбен,  искаш да разкажеш на света за това", казва астрономът, а той беше първият учен, който дръзна да направи науката не просто популярна, Сейгън я превърна в знаменитост.

Вдъхнови милиони деца да мечтаят за нови вселени, да бъдат откриватели, да учат и търсят нови предизвикателства не само на Земята. Но влиянието му се е простирало още по-далеч - заради него Горбачов и Рейгън преосмислят ядрената политика на Русия и САЩ. Получавал  е многобройни смъртни заплахи, няколко пъти е бил на ръба на живота, но никога не се отказва да търси  разум  - и на Земята, и в Космоса.

Вселената и безграничното човешко знание

Сейгън е едва на 7 години е, когато отива в обществената библиотека в Бруклин с конкретен въпрос - иска да разбере какво представляват звездите. Отговорът то омагьосва - звездите са слънца, само че много, много далечни, а Слънцето е звезда, с която имаме много специална връзка. Тези факти очароват будния му ум и откриват необятни перспективи. 

Разбира, че ако тези безбройни звезди са слънца, те биха могли да имат свои собствени планети. Вселената може да гъмжи от живот. Идеята е възхитителна... В библиотеката малкия Сейгън научава за един мощен метод, наречен наука, който може да му помогне да изследва подобни концепции. Вече знае какво иска да прави с живота си и се подготвя добре.

Години по-късно е в Чикагския университет, където изучава биология и физика, а през 1960 г. защитава докторска степен по астрофизика. Негови наставници са генетиците Херман Мюлер и Джошуа Ледерберг, геохимикът Харолд Ури и планетарният астроном Джерард Кайпер. Трима от тях са нобелови лауреати.

Сред тези трансформиращи срещи Сейгън открива и любовта. През 1957 г. 24-годишният Карл Сейгън се жени за 19-годишната Лин Маргулис. Бракът им просъществува едва 7 години, но се раждат две деца - Дориън и Джеръми.  Лин също е перспективен учен и не издържа дълго да бъде домакиня и в сянката на съпруга си.

След като се развеждат, Карл никога повече не се среща с жени учени. Художничката Линда Салзман е втората му съпруга, но и този брак не издържа дълго заради отдадеността на Карл на науката.

Карл Сейгън и съпругата му, писателката Ан Друян в конферентния център „Търнбул“ в кампуса на Държавния университет на Флорида в Талахаси, Флорида, през 1984 г. Снимка: Getty Images

През 1981 г.  Карл среща жената на живота си - писателката Ан Друян. Остават заедно до смъртта на Сейгън на 20 декември 1996 г. Семейството живее във възрожденска къща в Итака, Ню Йорк, разположена на ръба на скала. В миналото сградата служила като седалище на тайното общество Cornell. Този факт е само детайл от митологията Сейгън.

След като преподава генетика в Медицинския факултет на Станфордския университет, Сейгън се присъединява към факултета по астрономия в Харвардския университет, където изнася серия от популярни лекции, наречени "Планетите като места". По онова време това е радикална идея.

Малцина са учените, които се замислят сериозно за геологията и климата на други светове. Малцина, ако изобщо има такива, са осъзнавали, че изучаването на други планети може да даде важни сведения за разбирането на Земята. През 1963 г. Сейгън вече е загрижен, че увеличаването на въглеродния диоксид в земната атмосфера ще доведе до сериозно глобално затопляне.

През 1967 г. Сейгън и Джеймс Полак, неговият първи дипломант, разгадават още една голяма загадка на Слънчевата система: Какво причинява сезонната "вълна от потъмняване", наблюдавана на Марс.

Година по късно, през 1968 г. Сейгън се присъединява към катедрата по астрономия в университета "Корнел". Там той създава и ръководи лаборатория, води популярни курсове (включително един по "Критично мислене"), редактира "Икар" (който превръща във водещо научно списание за изследване на Слънчевата система), ръководи дипломанти и има огромен брой публикации.

Той е автор или съавтор на поне 40 книги и повече от сто научни статии, много от които са основополагащи, включително четиридесет за планетарните атмосфери, петдесет за други теми, свързани със Слънчевата система, тридесет и три за астрофизични и лабораторни синтези на органични молекули, тридесет за извънземна биология и SETI (търсене на извънземен разум)...

Сейгън ръководи обширна серия от лабораторни експерименти за симулиране на химическия състав на атмосферата и повърхността на планети, луни и комети. Резултатите показват, че при широк спектър от наблюдавани условия в Слънчевата система преобладаващите източници на енергия (като ултравиолетова светлина и електрически разряд) ще стимулират производството на сложни органични молекули, включително химическите градивни елементи на живота. По онова време тези резултати се приемат с известен скептицизъм.

Днес знаем, че такива вещества съществуват в гигантските междузвездни облаци и на повърхността на много светове във външната Слънчева система. Изглежда, че молекулите на живота са широко разпространени във Вселената. Сейгън предполага, че "самият живот също е широко разпространен".

Сейгън вярва, че има живот на други планети Снимка: Getty Images

Но какво да кажем за интелигентния живот и дори напреднали цивилизации? Въпреки уверените твърдения на всички страни по въпроса, никой не знае дали те са многобройни, редки или изобщо не съществуват. Един момент обаче изглежда ясен: при равни други условия би трябвало да очакваме, че броят на напредналите цивилизации във Вселената ще бъде пропорционален на средната продължителност на живота им. Ако средната цивилизация продължава не повече от няколко века, то във всеки един момент няма да има много такива. Но ако някои от тях оцелеят в продължение на милиони години, те ще бъдат по-често срещани. В такъв случай най-близките цивилизации може да са достатъчно близо, за да ги открием с радиотелескопи. Единственият начин да разберем това е да направим необходимите наблюдения. Имайки предвид това, Сейгън участва и работи за изграждането на обществена и институционална подкрепа за редица проекти SETI.

Когато в края на 70-те години надпреварата в ядреното въоръжаване отново започва да ескалира, Сейгън става все по-загрижен за продължителността на живота на нашата цивилизация. През март 1983 г.  едва не умира по време на десетчасова спешна операция за смяна на хранопровода му.

Докато е все още в интензивното отделение, той научава за призива на президента Рейгън да се изгради космически противоракетен "щит". Той смята, че това е технически безнадеждна схема, която би дестабилизирала ядреното възпиране и може би би довела до самата война, която трябва да предотврати.

От болничното си легло Сейгън незабавно изготвя петиция до Конгреса, в която се противопоставя на проекта. Много водещи американски учени подписват петицията, а Сейгън остава безкомпромисен критик на "противоракетната отбрана".

През март 1983 г. едва не умира по време на десетчасова спешна операция за смяна на хранопровода му Снимка: Getty Images

Широкото обсъждане на "ядрената зима" допринася за съществено преосмисляне на доктрините за ядрена война, особено в Съветския съюз. През 1986 г. Сейгън информира съветския Централен комитет по темата. Някои от присъстващите по-късно казват, че въздействието му е било дълбоко.

Горбачов лично казал на Сейгън, че е проучил изследванията за ядрената зима и те подкрепят аргументите за съкращаване на ядрените арсенали. Климатичният модел на екипа на Сейгън установява, че температурите под нулата в световен мащаб са неизбежна последица от облаците прах, произтичащи от "ядрения обмен между суперсилите".

Някои руски учени признават, че Сейгън, е оказал изключително влияние за прекратяването на Студената война

Разпространението на научното невежество в едно технологично общество е рецепта за катастрофа, категоричен е Сейгън. За да насърчи общественото разбиране и подкрепа за науката, той създава популярната телевизионна поредица "Космос", съосновател е на Планетарното общество (група с нестопанска цел в обществен интерес) и използва безброй статии и интервюта, за да популяризира ценностите на разума, любопитството, критичното мислене и безпристрастното търсене на истината.

Макар че остро критикува псевдонауката, национализма, шовинизма, фундаментализма и други ирационални вярвания, той последователно защитава най-широката свобода на мисълта и изразяването. Сейгън никога не се страхува да се занимава с необикновени идеи, но винаги настоява, че "необикновените твърдения изискват необикновени доказателства".

През декември 1996 г., след двегодишна битка, Сейгън умира от рядко заболяване на костния мозък. Федерацията на американските учени издава възпоменателно писмо, в което се отбелязва, че сред живота си, посветен на научната дейност и популяризирането на науката, Карл Сейгън "намери време и имаше смелостта да бъде "интелектуален гладиатор" по въпроси, свързани с оцеляването на планетата, и по-специално с предотвратяването на ядрена война.

Подобно на великолепна комета, той освети живота на милиони хора и няма да видим отново подобен на него".

"Сейгън със сигурност беше най-известният американски учен от 80-те и началото на 90-те години на миналия век", казва пред списание National Geographic и експертът по научна журналистика Деклан Фахи от университета във Вашингтон. "След като воденото от него телевизионно предаване "Космос" достигна половин милиард зрители в 60 държави, славата му достигна ново ниво."

Работохоликът, който разгада Космоса

"Той работеше много усилено, по 18 часа на ден. Имаше огромен хъс за работата си", казва Уилям Паундстоун, автор на Carl Sagan: A Life in the Cosmos. "Беше създаден за телевизия, разбира се, и изглеждаше много спокоен и нормален в дънки, за разлика от другите учени. Но в него имаше много повече."

Като учен, Сейгън остави истински отпечатък върху планетарната наука в началото на 70-те години на миналия век като млад професор в Харвард, "по време, когато планетарната наука беше просто затънтена", допълва още Паундстоун.

Сейгън пръв предсказа, че парниковият ефект прави атмосферата на Венера достатъчно гореща, за да разтопи олово, по време, когато някои учени все още спекулираха, че облаците ѝ може да крият океани, казва и бившият студент на Сейгън - Морисън.

"В живота си, посветен на научната дейност и популяризирането на науката, Карл Сейгън "намери време и имаше смелостта да бъде "интелектуален гладиатор", пишат за него от Федерацията на американските учени Снимка: Getty Images

"Беше наистина страхотен учен с мащабни перспективи, страхотен в изчисленията отвъд границите на статистическите данни, който можеше да види фундаменталните предпоставки на науката и наблюденията", допълва Морисън.

По време на двете мисии на Voyager, изстреляни през 1977 г. за изследване на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, Сейгън е член на екипа по образна диагностика. "Това беше преди да се прочуе. Тогава не беше суперзвезда, беше просто един от нас.", спомня си още неговият студент.

Славата и смъртните заплахи

Сейгън ръководи екипа, който създава проекта "Златните плочи" прикрепени към двата космически кораба на мисията Voyager. Записите (изпратени заедно с фонографски игли) включват откъси от всичко - от Бах до "Johnny B. Goode", заедно с поздрави и естествени звуци от Земята.

До голяма степен, казва Паундстоун, Сейгън се възползва от запълването на научна ниша, планетарната наука, която е била предопределена да експлодира с нови знания в резултат на линията планетарни сонди на НАСА, изследващи Слънчевата система, започваща през 60-те години на миналия век.

След публикуването на "Космос" през 1980 г. и премиерата на сериала по Public Broadcasting Service (PBS), "нещата се променили за Карл.

Получавал смъртни заплахи, трябвало да пътува с лимузини и да спазва строг график

Горбачов лично казал на Сейгън, че е проучил изследванията за ядрената зима и те подкрепят аргументите за съкращаване на ядрените арсенали Снимка: Getty Images

Смъртните заплахи били предизвикани от работата на Сейгън по проекта "Синя книга" - изследване на феномена НЛО, извършено от военновъздушните сили на САЩ, което започва през 1952 г. и приключва през януари 1970 г.

"Започна с отворено съзнание към темата, но стига до заключението, че няма доказателства за извънземни, посещаващи Земята", казва Паундстоун. Сейгън обаче беше голям поддръжник на вероятността за съществуване на живот другаде във Вселената.

Разгневи както феновете на НЛО, така и критиците на доклада за "ядрената зима". Морисън си спомня, че след като Сейгън получава заплахи, "те скриха служебния му номер в "Корнел" и той използваше задна врата, за да стигне до работа". В ерата на "Юнабомбър", който изпращаше експлозиви до професори, заплахите били приемани сериозно.

"Науката е повече от набор от знания. Тя е начин на мислене, начин за скептично изследване на Вселената с добро разбиране на човешката погрешимост", казва Сейгън в последното си интервю от 1996 г. с Чарли Роуз от PBS. Той почина същата година от рак.

Силата на скептичното мислене вдъхновява книгата му от 1995 г.The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark, ("Свят, населен с демони: Науката като свещ в мрака"), която се стреми да обясни научния метод на широката публика. Тя включваше "комплект за откриване на невярна информация" за скептиците.

Сейгън не беше скептичен към всичко: Той беше и защитник на марихуаната, появявайки се като "г-н Х", успешен пушач на трева, в книга на Лестър Гринспун от Харвард. И се застъпваше за медицинската марихуана в годините преди смъртта си.

Карл Сейгън с третата си съпруга Ан Друян Снимка: Getty Images

"Когато съм напушен, аз мога да се връщам в миналото, да извиквам спомени от детството, да си припомням приятели, роднини, играчки, улици, миризми, звуци и вкусове от едно отминало време. Мога да възстановявам действителни събития от детството си, които навремето съм разбирал само отчасти.

Много, макар и не всички мои трипове под въздействието на канабис съдържат един символизъм, който е значим за мен и който тук няма да се опитвам да опиша - един вид мандала, видима в напушването. Свободното асоцииране с тази мандала, както визуално, така и в игри на думи, ми е дало едно богато разнообразие от проникновения", пише той в "Есе за марихуаната от г-н Хикс".

Пазете го, той превърна науката в телевизионно шоу, но създаде от шоуто вселена

"Направете нещо смислено", казва Ан Друян, третата съпруга на Сейгън, говорейки на събитието в Библиотеката на Конгреса, където документите на Сейгън бяха дарени на колекциите ѝ. "Това беше в основата на целия му живот."

Друян, третата съпруга на Сейгън и сътрудник, е съавтор на оригиналния "Космос" и е част от продуцентския екип на новата поредица.

Сейгън написа 20 популярни книги (диктувайки ги, а не пишейки ги на машина) и стотици научни изследвания. Въпреки това славата му донесе критики от други учени и пренебрежение от Националната академия на учените, когато беше номиниран за член, но не беше приет.

"Това е просто човешка природа: завист и негодувание", казва Паундстоун.

Днес "Космос" се помни с популяризирането на мащабното мислене за Космоса и вдъхновяването на млади учени. А споменът за Сейгън като защитник на науката е може би най-голямото му наследство.

Карл Сейгън говори на пресконференция, на която НАСА предоставя последните снимки, направени от „Вояджър 1“ Снимка: Getty Images

"Неговото влияние може да се види сега в това, че почти всеки учен с виден медиен профил го посочва като човек, който му е повлиял", казва Фахи. "Когато научните организации искат да увеличат обществения интерес към науката, една от първите им идеи е нещо от рода на: "Имаме нужда от повече Карл Сейгън."

Ако беше тук днес, казва Паундстоун, Сейгън вероятно щеше да говори категорично в защита на науката по своя неподражаем начин, независимо от обидите.

"Поне 100 години имаме научни знаменитости", казва той. "Но Сейгън беше първият, който беше създаден за ерата на телевизията, и там той намери дом."