Събралите се на годишната среща на министрите на външните работи на НАТО имаха богат дневен ред - засилване на сигурността на алианса, отговор на заплахите, идващи от Русия, и помощ за Украйна. И все пак тези теми останаха на заден план на фона на тази, която публично и министрите, и генералният секретар Марк Рюте се опитваха да не засягат: поредния кръг мирни преговори в Москва. Въпреки че планът за Украйна, който се обсъжда от Русия и САЩ, по един или друг начин засяга НАТО, министрите на страните-съюзници само хвалеха президента на САЩ Доналд Тръмп за усилията му да прекрати войната, пише Би Би Си.

"В света има само един човек, който успя да изведе ситуацията от задънената улица. Това е президентът на САЩ Доналд Тръмп", заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте, коментирайки усилията на американската администрация в преговорите с Русия.

Същата мисъл Рюте повтаря, отговаряйки на молбите да оцени мирните планове, които САЩ предлагат на Русия.

Последните изявления на Кремъл по резултатите от преговорите едва ли потвърждават, че те са излезли от задънената улица. Срещата между Владимир Путин и специалните пратеници на президента на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър във вторник все още не е довела до никакви резултати, а противоречията все още изглеждат неразрешими. При това европейските съюзници от НАТО изглеждат изключени от преговорния процес.

Рюте уверява, че съюзниците от НАТО са в тясно сътрудничество с Белия дом по този въпрос, но не разкрива никакви подробности за обновения мирен план. Генералният секретар на НАТО само заяви, че първоначалният документ от 28 точки е останал в миналото, но не съобщи нищо нито за подробностите на новия, нито за това дали той отчита интересите на НАТО. "Прекалената откровеност не помага на този процес", казва Рюте.

Във вторник помощникът на Владимир Путин Юрий Ушаков заяви, че Москва е получила още четири документа, освен първоначалния план на Тръмп от 28 точки.

"Това са секретни документи", казва с усмивка чешкият външен министър Ян Липавски на въпроса дали знае какво точно се съдържа в тези документи от Белия дом.

Какво се каза за "мирния план"

Пристигналите на срещата в сряда министри на външните работи на страните от НАТО не влязоха в конкретни подробности за мирните планове. Министърът на външните работи на Германия Йохан Вадефул заяви, че не вижда "сериозна готовност от страна на Русия да започне в преговори".

По-рано същото заяви и високопоставен служител на НАТО на закрит брифинг: няма признаци, че Путин е сериозно заинтересован от отстъпки.

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна заяви, че нито Путин, нито САЩ могат да решават за Европа въпроси, които засягат нейната сигурност. Но никой от министрите не спомена как те сами виждат конкретните параметри на мирното споразумение и как да убедят Русия да се съгласи с тях.

Никой от тях не каза публично какви конкретни идеи за гаранции за сигурността на Украйна предлага Европа. В кулоарите на срещата се предполага, че сигурността на Украйна след войната би могла да бъде гарантирана от страните от "коалицията на желаещите" - обединение от над 30 страни, предимно европейски, в което основна роля играят Великобритания и Франция.

Като се има предвид, че Москва отхвърля идеите за разполагане на чуждестранни войски в Украйна като гаранции за сигурността на Киев, идеята не изглежда реализуема.

В сряда министрите основно говориха за необходимостта да се осигури на Украйна "справедлив и траен мир". Министърът на външните работи на Великобритания Ивет Купър за три минути разговор с журналисти произнесе тази фраза пет пъти.

"Но как да се постигне мир? "Да се доставят повече оръжия", - лаконично отговори министърът на външните работи на Полша Радослав Сикорски. Той смята, че трябва да се постигне изтегляне на руските войски от територията на Украйна.

"Русия трябва да се махне от Украйна, те нямат право да са там. Това не е въпрос на компромис, това е международно право", повтаря след него министърът на външните работи на Чехия Ян Липавски. Неговият път за постигане на тази цел е същият: "повече санкции и повече оръжие".

"Може би засега това не е помогнало и сега трябва да се постигне прекратяване на огъня по фронтовата линия", допълва той.

Според министъра на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде "справедлив" мир в Украйна ще бъде постигнат, ако украинците сами решат кога и при какви условия да го подпишат.

"Да се изисква от тях да предадат своите територии е несправедливо, както и всякакви ограничения на суверенитета", казва той.

Как да се гарантира сигурността на Украйна?

Руският президент вече заяви, че изтеглянето на украинските войски от останалата под контрола на Украйна част от Донецка област е ключово условие за Русия за сключване на мирно споразумение. В същото време високопоставен служител на НАТО, пожелал да остане анонимен, счита, че Русия няма да може да превземе целия Донбас по военен път още година. Според него, финансово Русия изпитва напрежение заради войната, смятат в НАТО, но вероятно все още е в състояние да финансира войната поне до 2027 г.

Според норвежкия външен министър, стабилността на мира в Украйна ще бъде гарантирана от Европа и от липсата на ограничения за армията. "Нито по отношение на нейния размер, нито по отношение на видовете оръжия, с които може да разполага, нищо, което би могло да им попречи да се защитят в случай на нова агресия", казва той.

На въпроса за конкретни гаранции министърът отговаря уклончиво: "Сега е ясно, че членството в НАТО не е вариант. Но трябва да има някаква форма на гаранции за сигурност. По примера на член 5 на НАТО [за колективна отбрана] - това се обсъжда".

Междувременно Рюте също заяви, че сигурността на Украйна и НАТО са тясно свързани. По думите му, никакви въпроси, които се отнасят до алианса, няма да се решават на мирните преговори между Русия и САЩ без участието на НАТО. Но пък никой от руските чиновници публично не се е отказвал от исканията за отстраняването на "първопричините" на конфликта в Украйна.

Една от тях, според Путин, е разширяването на НАТО и опитът да се "включи" Украйна в алианса. Рюте припомни, че още през 2024 г. на срещата на НАТО във Вашингтон беше приета декларация, според която Украйна е "необратимо на път към пълна евроатлантическа интеграция, която включва присъединяване към НАТО".

Въпреки това генералният секретар на алианса призна, че съюзниците все още не могат единодушно да поканят Украйна в алианса.

Среща без Рубио

Във вторник, преди срещата си с Уиткоф в Кремъл, Владимир Путин обвини Европа, че отказва диалог, и фактически я заплаши с война. Генералният секретар на НАТО реши да не реагира публично на това.

Министърът на външните работи на Финландия Елина Валтонен заяви, че Русия използва подобна реторика, за да плаши. На закрити брифинги високопоставени служители на НАТО определиха изявленията на Путин като пропаганда, един от тях заяви, че в действителност руската армия не е готова за война с Европа, а друг отбеляза, че в момента алиансът е по-единен от всякога - и Путин добре разбира това.

В сряда в щабквартирата на НАТО много се говореше за единството на съюзниците, въпреки че в действителност думите често не съответстват на действията.

За първи път от 1999 г. на срещата на министрите на външните работи не присъстваше държавният секретар на САЩ. И макар генералният секретар на НАТО да увери, че Марко Рубио е включен в работата, но не е могъл да присъства поради натоварения си график, това остави неприятно усещане. САЩ на срещата бяха представени от заместника на Рубио Кристофър Ландау.

В НАТО обявиха, че до края на годината украинците ще получат оръжие на стойност 5 млрд. долара по програмата PURL. Програмата съществува от юли и работи по следния начин: Украйна предоставя списък с нуждите си от оръжие, а партньорите от НАТО финансират закупуването на изброеното в САЩ. Но засега в програмата участват само 11 от 32-те страни от алианса. По оценка на Рюте, през следващата година за програмата ще са необходими около 15 млрд. долара.

Генералният секретар на НАТО твърди, че две трети от страните от алианса вече са обещали да участват в програмата, а премиерът на Италия Джорджа Мелони заяви, че италианците засега няма да се присъединят към PURL. Унгария също отказа - министърът на външните работи на страната Петер Сиярто заяви, че програмата подкопава мирните усилия на Тръмп.

"Европейските членове на НАТО са обхванати от жестока военна истерия. Това ги заслепява и ги прави неспособни да вземат рационални решения", каза Сиярто.

За още един красноречив пример за вътрешни разногласия в НАТО научи изданието "Политико". Заместник-държавният секретар на САЩ Кристофър Ландау, който пристигна в Брюксел вместо Рубио, остро критикува европейските съюзници по НАТО за това, че дават приоритет на собствената си отбранителна промишленост в ущърб на американските доставчици на оръжие.

Изявлението, за което изданието научи от дипломати от НАТО, които са пожелали да останат анонимни, е направено по време на заседанието на министрите на външните работи. Ландау отдавна е известен със скептичното си отношение към алианса, а на закритата среща на министрите той се е изказал пръв и е поискал европейците да не изтласкват американските отбранителни компании от процеса на превъоръжаване на Европа.

Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига, който също пристигна на среща с Рюте и шефа на европейската дипломация Кая Калас в Брюксел, заяви, че ако Путин "отново просто плюе в лицето на света, трябва да има последствия".

Въпреки това той добави, че делегацията на САЩ е съобщила на колегите му, че преговорите са имали "положително значение за мирния процес" и е поканила украинските представители да продължат преговорите в САЩ в близко бъдеще.