Тази година в българската експедиция се включват и учени от други държави, като Гърция, Черна гора и Румъния

Основният акцент на 34-тата Българска антарктическа експедиция е върху научните изследвания. Антарктида не е само "лакмусът" на климата, а и континентът, от който зависи климатът на цялата планета — включително и нашият. Това заяви проф. дн Христо Пимпирев по време на представянето на състава и целите на експедицията на сцената "Централни хали" в София.

"Климатичните промени засягат нашия живот и прехрана, защото вече виждаме колко разрушителни са катаклизмите на времето — пожари, наводнения и жертви по целия свят", каза още проф. Пимпирев.

"Корабът отплава от Варна на дълго пътешествие от 45 дни до остров Ливингстън. Около 22 декември, преди Коледа, корабът трябва отново да бъде в Пунта Аренас, Чили — най-голямото пристанище на Магелановия проток. Там ще се присъедини основната група български полярници", посочи проф. Пимпирев .

Корабът ще работи два месеца в околностите на остров Ливингстън, в пролива Брансфийл на Антарктическия полуостров.

"Ние не само правим изследвания в океана, но и в околностите на Южните Шетландски острови и Антарктида — нещо, което много малко държави успяват да постигнат. Можем с гордост да кажем, че България не е "забутана" страна в източния край на Европа, край едно полузатворено море като Черно море", каза още проф. Пимпирев.

На събитието бе отбелязано, че корабът ще потегли с 27 тона храна, дарена от "Кауфланд България" за трета поредна година.

Проф. Пимпирев и мениджърът по логистиката на българската база на Антарктида и заместник-директор на Националния център за полярни изследвания Любомир Матеев отбелязаха, че тази година в българската експедиция се включват и учени от други държави, като Гърция, Черна гора и Румъния. Голям проект по морска биология ще се осъществи заедно с учени от Португалия и САЩ. За втора година продължава и сътрудничеството с Обединените арабски емирства, като в експедицията ще се включат учени от Института по метеорология в Абу Даби и Университета в Халифа, с които ще бъде поставена съвместна метеорологична лаборатория на българската база.

"Имаме и 15 български научни проекта, които ще се изпълняват на място — с участието на наши учени, работещи в изключително сурови условия", посочи проф. Пимпирев. "Антарктида заема една десета от земната повърхност — тя е общочовешко богатство, но и част от българската научна гордост. Днес сме равни с нациите, които някога са откривали нови светове, докато ние сме били под османско владичество. Сега стоим рамо до рамо с тях в научното изследване на нови територии", отбеляза професорът.

Любомир Матеев посочи, че тази година се планира обзавеждане на новата лаборатория в българската база на Антарктида, както и обновяване на вече изградени системи.

"Планираме в следващите три години да свържем цялата база в един енергиен кръг, като обновим соларните панели и инверторите. Така всичко ще работи като единна система. Очакванията по изчисления са, че при завършването на целия проект почти 60 процента от енергията ще бъде от възобновяеми източници", посочи той и допълни, че в последните две години се е извършвало обновяване на водната система, което се очаква да продължи и тази година.

Проф. Пимпирев и Матеев отбелязаха, че България участва в няколко международни проекта.

"Един от тях е POLARIN - проект, който дава възможност на учени да работят в различни точки на Антарктида. Нашата база и кораб участват активно, като предлагаме възможности на международни екипи, а нашите учени могат да работят и на други бази - над 100 в Арктика и 10 в Антарктида", отбеляза проф. Пимпирев.

"Вторият проект е Antarctica In Sync (2027-2028), иницииран от Alfred Wegener Institute - най-големият полярен институт в Европа. В него участват почти всички европейски страни, както и САЩ, Австралия, Япония, Китай и други. Той предшества Петата международна полярна година и цели да се проведат едновременни изследвания в различни точки на Антарктида, за да се събере мащабна база данни за бъдещи анализи", съобщи ученият.

Третото събитие е Петата международна полярна година през 2032 г. - световен научен форум, чийто домакин тогава ще бъде България. Очаква се тогава в България да пристигнат около 2000 учени от над 50 държави.

През 34-тата Българска антарктическа експедиция ще се реализират общо 25 научни проекта, от които 15 са на екипи от България - в областта на микробиологичните изследвания, морската биология, медицината, социологията, космическите изследвания и океанологията. Ще продължат системните наблюдения на полярната околна среда, предвид климатичните промени. Научните екипи са от Софийския университет, Техническия университет и различни институти към БАН.