Нарастващите нива на тревожност сред хората може да имат сходно обяснение

Лабораторните мишки често прекарват краткия си живот в условия, които меко казано могат да се нарекат адски - инжектиране с ракови клетки, излагане на микропластмаси или експерименти с наркотични вещества. Тези практики отдавна са критикувани от защитници на животните, а все по-често и от самите учени.

Ново изследване на екип от Корнелския университет, публикувано в Current Biology, показва колко силно средата влияе върху психиката на тези животни. Когато лабораторни мишки били пуснати в голямо, оградено поле близо до кампуса - сред трева, пръст и естествени стимули - те почти веднага започнали да показват значително по-ниски нива на тревожност.

"Пускаме мишките в тези много големи, оградени пространства, където за първи път в живота си могат да тичат свободно и да усещат трева и почва", обяснява проф. Майкъл Шийхан, старши автор на изследването и преподавател по невробиология и поведение в Корнел.

По-надеждни данни и по-здрави животни

Освен че подобрява благосъстоянието на животните, този подход може да направи и научните данни по-надеждни. От години се води спор доколко резултатите от експерименти с лабораторни мишки са приложими към други животни или хора, особено в медицинските изследвания.

"Това е нов начин да разберем как преживяванията оформят реакциите към света. Надеждата ни е, че наученото от тези мишки ще бъде по-обобщаемо и за други животни, и за нас самите", допълва Шийхан.

Как се измерва тревожността

Изследователите използвали т.нар. "повдигнат плюс лабиринт" - стандартен тест за тревожност при гризачи. Лабиринтът има открити и затворени рамена: по-тревожните животни предпочитат затворените, докато по-спокойните прекарват повече време на открито.

Преди да бъдат пуснати в полето, мишките били тествани в лабиринта. След седмица в естествена среда поведението им се променило драстично.

"Мишките, които живели в природата, показват или никаква реакция на страх, или много по-слаба", казва водещият автор д-р Матю Зипъл.

Още по-впечатляващо е, че дори мишки с вече установена тревожност "нулирали" страха си след престоя си навън. "Животът в по-естествена среда не само предотвратява формирането на страх, но може и да рестартира вече съществуващ такъв", обяснява Зипъл.

Ключовата роля на "агенцията"

Според учените ключовият фактор е т.нар. агенция - способността на животното да влияе на средата си чрез собствените си действия. Когато мишките търсят храна, избягват опасности и преживяват разнообразни ситуации, те се научават по-добре да преценяват кое е реално заплашително.

"Ако имаш богат набор от ежедневни преживявания, по-добре калибрираш кое е страшно и кое - не", казва Шийхан. "Но ако си имал само няколко ограничени преживявания, всяко ново и различно нещо може да предизвика тревожност."

Урок и за хората

Изследването носи и по-широко послание. Според авторите все по-заседналият и "стерилен" начин на живот при хората, особено при младите, може да допринася за нарастващите нива на тревожност.

"В това изследване има отражение на разговорите за модерния живот и нашата собствена изолация", заключава Шийхан. "Понякога наистина помага просто да излезем навън и да "пипнем тревата".

И мишките, и хората, изглежда, имат нужда от повече реални преживявания, за да се чувстват по-спокойни в един сложен свят.