Римски крайпътен сервиз откри проф. Николай Овчаров, който е водел към Перперикон във времето на разцвета му през късната античност 3-5 век и комплекс от работилници, които са обслужвали минаващите по него. Това е най-новото, което проучват в последните дни археолозите под ръководството на проф. Николай Овчаров. Знаем за пътя от няколко години, но причината да се заемем с него бяха няколко иманярски изкопа, които са стигнали до зидове, уточни той. За изкопите съобщили горски стражари. Пътят върви по югоизточния склон към града и преодолява наклона с няколко серпентини. Той е изграден по типичния за римската империя начин, укрепен с подпорни стени и настлан с едър калдаръм. По него се пренасяло златото от рудниците при Стремци. Използван е от войската и търговците. Бил е част от великолепно развитата пътна мрежа на Римската империя. Излизал е на пътя по Арда, който при Адрианопол се е свързвал пък с основния път Виа Игнатия между Рим и Константинопол. На части от този път археолозите са попадали и преди. Той е добре известен и на местните хора, които са го използвали. Може да се каже, че още го използват, защото част от трасето на горския път съвпада с него.

Преди 3 г. край Мургово пък след иманярски набег, археолозите откриват крайпътна чешма с 5 корита от късната античност. Иманярите обаче са отмъкнали голяма бронзова лъвска глава, която вероятно е служела за чучур. В музея може да се види лицевата плоча на чешмата, върху която е била монтирана главата.
Археолозите завършват проучването на разположената край пътя в подножието на Перперикон кръгла сграда с диаметър 10 метра, която според тях е била ковашка работилница. Запазени са основите на каменната й стена, градена на суха зидария с дебелина 50-60 см. В единия край на помещението, до стената има плътно иззидана каменна маса върху която вероятно е имало огнище и наковалня. Археолозите смятат, че става въпрос за ковачница, заради голямото количество желязна шлака и въглени, които намират. Около каменната маса има оформени с камък улеи за вода, много части от питуси. Парчетата строителна керамика дават основание да се смята, че покривът е бил с керемиди. В работилницата е намерена монета от края на 4-ти век. Овчаров смята, че най-вероятно е изградена и е функционирала едновременно с пътя от края на 3 до 5 век.

От кръглата сграда в гората продължават други зидове. Според Овчаров най-вероятно това са други работилници, които са обслужвали пътниците. Той обясни, че трасето на пътя е уточнено, с малки изключения. Проучванията предстоят. На по-късен етап ще му направят топографско заснемане. Пътят излизал в южните подградия на Перперикон. Той пресича съвременното шосе между Жинзифово и разклона за Висока поляна.

Друга изненада е средновековна пещ за строителна керамика от 10-13 век. При изкопните работи за строителството на посетителския център наскоро строителите са попаднали на градежа. Пещта е с ширина около 3,40 м. – двукамерна, запазена е на височина до 2 м. Изоставена е още през средновековието, след като се е срутила. В нея е намерена монета от 13 век. Овчаров коментира, че макар да са от различни епохи, новите находки хвърлят светлина върху производствените дейности.
В подградията на Перперикон, както и върху комуникациите – надписи върху камъни в околностите на Перперикон ни обнадеждават, че е възможно да намерим древното име на града, каза Овчаров. На един от тях е начертана дама, подобна на намираните в Плиска и Преслав схема на български капища с посоките на света. Според археолога повечето са фрагменти от надписи. Възможно е повечето от тях да са съвременни, оставени от пастирчета, но за два – тези на снимките, почти е сигурен, че са изписани с късноантични гръцки букви. Овчаров се е обърнал към специалисти. Той твърди, че досега не са намирали надписи върху камък на Перперикон. Но журналистите от кърджалийския вестник «Нов живот» разчетоха друго. След като увеличиха на компютър надписа с «късноантичните гръцки букви», те разчетоха имената «ниязми кезим». За да стане по-контрастен надписът за читателите, го подсилихме с инструмент от фотошоп, казват още те. Същата е ситуацията и с втория надпис, с тази разлика, че на него бе прочетено малкото име на фоторепортера от «Нов Живот».

Продължават разкопките и паралелно с тях и реставрационните работи в града, а също и в средновековния административен център край Чифлик. Тази година за проучванията са отпуснати 180 000 лева, ангажирани са 100 работници от околните села. Работата започнала в края на юни и ще продължи до 10-ти септември. Проучват се връзките между двореца-светилище и акропола. Ще продължат и започнатото през миналата година разкриване на северната част на акропола.