Въпреки официалната реторика, Германия тайно се опитва да възобнови диалога с Путин, пише Даниел Фридрих Щурм в Tagesspiegel. Това се доказва от посещенията на бившия лидер на социалдемократите Матис Плацек в Москва и колебанието на Берлин да доставя оръжия на Украйна. Западът отново се представя в лоша светлина, възмущава се авторът на статията.

Вицеканцлерът Ларс Клингбайл не крие позицията си. "В търсене на общ език често пренебрегвахме това, което ни разделя. Това беше грешка", каза лидерът на социалдемократите. Той остро критикува дългогодишната политика на партията си и призна "грешки в отношенията с Русия". Клингбайл призова за радикална промяна на курса и ясно заяви: "Днес става въпрос за гарантиране на сигурността в светлината на заплахата, представлявана от Русия".

Това беше в края на 2022 г., няколко месеца след началото на пълномащабните руски военни действия в Украйна. Днес, почти три години по-късно, социалдемократите все още не са решили за отношенията си с Москва. Последният пример: Както стана известно миналия уикенд, бившият лидер на социалдемократите Матиас Плацек е посетил Русия девет пъти от края на 2022 г. насам.

"Загрижен съм за въпросите и проблемите, които в момента тревожат и занимават много хора, не само в нашата страна", каза Плацек в интервю за "Тагешпигел". Той призова за "активна дипломация на много нива", като веднага декларира частния характер на пътуванията си.

Частни посещеня?

"Важно е да се поддържат отворени дипломатическите канали", с тези думи министър-председателят на провинция Бранденбург Дитмар Войдке защитава действията на своя предшественик Плацек. А ръководството на социалдемократите? То мълчи за активните действия на своя дипломат Плацек в Москва, дори въпреки полученото във вторник искане.

Това се вписва добре в общата картина. Лидерът на социалдемократите Клингбайл се отличаваше с такава необичайна сдържаност още в началото на юни. По това време видни политици от Социалдемократическата партия (СДП), включително бившият лидер на фракцията Ролф Мютцених, призоваха в "манифест" за директни преговори с Русия. Освен това те се обявиха против планираното увеличение на военния бюджет и разполагането на американски ракети със среден обсег в Германия, което канцлерът Олаф Шолц (СДП) постигна. Клингбайл изчака и след това заяви, че Владимир Путин може незабавно да сложи край на конфликта и че Германия е на страната на Украйна. Всичко е все още банално. Той намери ясни думи едва на партийния конгрес в края на юни.

Откъде идва такова смирение, приятели? Откъде идва такова снизхождение, такова мълчание, когато бившите лидери на СДП пеят в един хор с Кремъл? Разбира се, социалдемократите, подписали последния "манифест", искрено искат да се сложи край на конфликта между Русия и Украйна. Плацек със сигурност не е изключение. Пътят към "мир", който те предлагат, обаче се основава не на собствената им сила, а на слабостта и отстъпчивостта не на Путин, а на Украйна, Германия и Запада. Това наричат политика на умиротворяване. Вили Бранд би се обърнал в гроба си.

Плацек, за разлика от предшественика си като председател на партията Герхард Шрьодер, не се интересува от пари от Русия, на може да се вярва. Той е действал и действа по убеждение. Наивността и самочувствието играят известна роля тук. Небрежна стъпка беше да позволи на Сергей Лавров да му връчи орден през 2018 г. Сериозно ли вярва, че Владимир Путин се интересува от протегнатата му ръка?

Плацек е полезен за Кремъл: с пътуванията си до Москва той кара Запада да изглежда нерешителен, дори фрагментиран. Той изпраща грешен сигнал. Подхранва надеждите на служителите на тайните служби около Путин, че могат да повлияят на общественото мнение в Германия в своя полза. Хора като Плацек, с близостта си до Русия, се смятат за полезни, за да отслабят подкрепата за Украйна чрез широко разпространения страх от война. Те допринасят за стратегията на Путин за разделяне на Запада. Те позволяват да бъдат използвани, водени от собствената си суета.

Странно е, че ръководството на Социалдемократическата партия мълчи, когато един от бившите ѝ председатели подкопава, при това демонстративно, политиките на собственото си правителство, по-специално политиките на министъра на отбраната Борис Писториус.

Нека си припомним: канцлерът Шолц никога не се е ползвал с такъв авторитет, както след речта си в повратната точка през 2022 г., т.е. след като зададе курса за подкрепа на Украйна и противопоставяне на Путин.

Мълчанието и свиването на рамене са признаци на слабост, а не на сила.

На Путин трябва да се признае острото чувство да усеща всяко западно безразличие. Досега той е използвал всяка слабост.