Учените отправят призив за задълбочени проучвания на въздействието на тези явления върху глобалната климатична система

Рекордното свиване на антарктическата ледена покривка през 2023 г. е довело до увеличаване на честотата на бурите над южните океански зони, лишени от морски лед, предаде АФП, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Нейчър".

Публикацията на Саймън Джоузи и колегите му от Националния океанографски център в Саутхемптън, Великобритания, изследва слабо проучен аспект на свиването на морския лед - преносът на топлина от океанската повърхност към атмосферата, предаде БТА.

Явлението, което се засилва, когато морският лед не се възстанови изцяло през зимата, е придружено от умножаване на бурите, според резултатите от изследването, комбиниращо анализ на сателитни изображения на антарктическата ледена покрива, данни за топлинните потоци между океана и атмосферата, както и данни за температурата и скоростта на вятъра.

"Повтарянето на подобни епизоди на значително свиване на ледената покривка през следващите зими ще засили тези въздействия и вероятно ще доведе до дълбоки промени в по-отдалечени райони, включително в тропиците и Северното полукълбо", предупреждават авторите на изследването.

Учените също така отправят призив за задълбочени проучвания на въздействието на тези явления върху глобалната климатична система.

В три зони, особено засегнати от историческото свиване на антарктическия морски лед през 2023 г., изследователите са сравнили данните, събрани през зимата в Южното полукълбо, със средните стойности, наблюдавани през зимите в периодите 1990-2015 г. и 2016-2022 г., белязани съответно от относителна стабилност и фаза на изразен спад.

В тези зони намаляването на площта на морския лед е достигнало до 80 процента в сравнение със средната стойност отпреди 2016 г. и е било придружено от почти двойно увеличаване на преразпределението на топлината от океана към атмосферата.

Същевременно честотата на бурите се е увеличила в сравнение с периода 1990-2015 г., като понякога през зимата на 2023 г. е имало до седем допълнителни дни, белязани от ветрове със скорост над 36 километра в час.

"Необходими са допълнителни анализи, за да се определи по-точно причинно-следствената връзка", пишат авторите.

Предишно изследване установи, че ДНК от октоподи може да даде информация за топенето на антарктическия лед преди 120 000 години.