Зомби паразити проникват в мозъка на жертвите си и завладяват съзнанието им

“Някъде там има гъба, която напада насекоми, например мравки. Тя пътува през кръвоносната система на мравката до нейния мозък и започва да го залива с халюциногени, подчинявайки по този начин съзнанието ѝ. Гъбата се превръща в кукловод, който ръководи поведението на злощастното същество, като му казва къде да отиде и какво да прави. И става по-ужасяващо. Тя се нуждае от храна, за да живее, и затова започва да яде гостоприемника си отвътре, заменяйки плътта на мравката със своята собствена. Но не оставя жертвата си да умре. Поддържа я жива, като предотвратява нейното разлагане…” - това са думите на екранния епидемиолог д-р Нюман, с които започва нашумелият сериал “Последните оцелели”, където човешката цивилизация бива унищожена от смъртоносна гъбична инфекция.

Оказва се, че продукцията не е пълна измислица, а се основава на реално съществуваща група от 160 вида гъбички, наречени офиокордицепс, които растат върху и в телата на различни насекоми и ги убиват.

“Последните оцелели” насочи вниманието на хората по света върху опасността от гъбичните инфекции, които често биват неглижирани от учените за сметка на борбата с вирусите и бактериите.

Към момента има над 300 вида гъбички, които са вредни за човешкото здраве,

19 от тях са напълно устойчиви на съвременната медицина и не могат да бъдат лекувани.

Това накара Световната здравна организация да обяви гъбичните и паразитните инфекции като “приоритетни бацили”, тъй като към момента съществуват едва 4 вида лекарства срещу тях.

Притеснителни бяха новините за нарастващия брой на заболели хора в САЩ от изключително агресивната и трудна за лекуване гъбичка кандида аурис. По данни на Световната здравна организация тя засяга всички животоподдържащи системи на човека. Симптомите са грипоподобни, а смъртността ѝ варира между 30% и 53%.

Учените твърдят, че един на всеки 3-ма засегнати умира. Хора с висок риск от заболяване от гъбичката са предимно тези с отслабена имунна система, напреднала възраст, онкоболните и страдащите от СПИН, както и злоупотребяващите с антибиотици.

Гъбичната инфекция не беше позната на лекарите до 2009 г. и сякаш се появи от нищото. Проучване от 2019 г., публикувано от Американското дружество по микробиология, предполага, че причината гъбата мутант да напада хора е, че е била принудена да живее при по-високи температури.

Повечето гъби предпочитат по-ниските градуси в почвата. Но заради климатичните промени кандида аурис е била принудена да еволюира към живот в по-топла среда - като тази в човешкото тяло.

“Гъбичките не могат да оцелеят, ако вътрешната температура на гостоприемника им е над 33 градуса, и в момента няма причина те да еволюират. Но какво, ако това се промени. Да кажем, например светът стане малко по-топъл. Е, сега вече има причина за еволюция. Достатъчна е промяната само на един ген, за да се зарови офиокордицепсът в човешкия мозък и да вземе контрола върху съзнанието на милиарди хора по света”, предупреждава от малкия екран персонажът д-р Нюман заинтригуваните фенове на “Последните оцелели”.

Има две теории за това как офиокордицепсът завладява своите гостоприемници. Първата предполага, че след като той попадне в кръвоносната система на насекомото, се придвижва до мозъка му,

опиянява го с халюциногени и поема контрола върху него

Първите признаци на инфекция са необичайно и хаотично поведение. Под контрола на гъбата насекомото се изкачва на някой храст или дърво, така че да е на благоприятна височина, от която паразитът да разпространи спорите си.

После нашественикът кара жертвата си да се застопори на място и да не мърда. Тогава офиокордицепсът започва бавно да разяжда насекомото отвътре, като оставя мозъка му за десерт. След няколко дни от главата на злощастното същество започва да пониква стъбълце, на чийто връх има тяло, подобно на плод, откъдето спорите на гъбата се освобождават, за да попаднат в следващата си жертва.

Според по-зловещата втора теория офиокордицепсът не напада директно мозъка на насекомото, а завладява само мускулите и периферната му нервна система. Тоест гъбата превръща жертвата си в затворник на собственото ѝ тяло. Тя осъзнава какво ѝ се случва.

Към този момент учените са категорични, че офиокордицепсът не е опасен за човека, но има вероятност заради глобалното затопляне да еволюира към живот в по-топла среда.

“Ако гъбата наистина искаше да заразява бозайници, това щеше да изисква милиони години генетични промени”, казва експертът по паразитни гъби Жао Араухо.

“Всеки вид гъбички, създаващи зомбита, е еволюирал, за да съответства на конкретно насекомо. Например кордицепс, който е еволюирал да заразява мравка в Тайланд, не може да зарази друг вид мравка във Флорида”, обясни гъбичният генетик от Университета на Централна Флорида Иън Уил.

“Щом скокът от един вид мравка в друг е труден, то преминаването към хора – това определено ще е научна фантастика”, допълни той.

Всъщност офиокордицепсът е добре познат на китайската традиционна медицина, която я ползва от поне 700 години като тоник за подхранване на белите дробове и бъбреците.

Съвременните фармакологични изследвания показват, че има терапевтичен ефект върху различни заболявания и състояния на дихателната система, бъбреците, черния дроб, нервната система, сърдечносъдовите заболявания, туморите, стареенето и импотентността.

Друг паразит, превръщащ насекомите в зомбита, е плоският чернодробен метил. Това е едноклетъчен червей, който живее и се размножава в черния дроб на тревопасните животни. Обаче трябва да измине дълъг път, за да попадне там. Когато червеят снесе яйцата си в животното, те се изхвърлят навън чрез изпражненията.

Охлюв изяжда хранителните вещества, изхвърлени от кравата като едновременно с това поглъща и яйцата. В него те се излюпват и се придвижват до повърхността на тялото му. Като защитна маневра, охлювът затваря паразитите в топки слуз и ги изхвърля.

Идва мравка и поглъща пълните с микроскопични червеи топки слуз. След това те се разпространяват вътре в нея, като няколко от тях се установяват в главата на насекомото.

Когато настъпи нощта, нашествениците поемат контрола. Те карат мравката да се покатери по стръкче трева и да се държи здраво, чакайки да бъде изядена от пасящо животно. Ако тя е все още жива на зазоряване, червеите освобождават контрола си и гостоприемничката продължава деня си както обикновено. През нощта метилите отново поемат властта и цикълът се повтаря, докато мравката стане храна за някой добитък.

Много интересен е едноклетъчният паразит таксоплазма гондии, който се размножава в телата на котките. За да стигне до крайния си гостоприемник, той се нуждае от жертва,

която трябва да бъде изядена

Обикновено това са плъхове и мишки. Паразитът се загнездва в мозъка на мишката и започва да променя хормоналния ѝ баланс. Учените са установили, че всъщност токсоплазмът гондии кара гризача да се чувства сексуално привлечен от котката и умишлено да я търси. Което съответно води до трагичния му край. Едноклетъчният организъм може да се развива и в човешкия мозък. Според някои учени има вероятност до една трета от човечеството да е хронично заразено с него. Той не е смъртоносен за нас, но може да е опасен за бременни и хора със слаба имунна система.

В някои изследвания се предполага, че наличието на токсоплазма гондии в човешкия мозък може да доведе до повишен риск от развитие на шизофрения, увеличени нива на тестостерон и допамин, да причини агресивни състояния и дори да предизвика автомобилни катастрофи.

Александър Трайков /24 часа