2020 година предизвика навсякъде по света една извънредна и безпрецедентна обстановка, която логично беше тема номер 1 в публичното пространство. Докато смъртоносната пандемия на коронавируса вилнееше по целия свят и читателите очакваха всеки път да чуят макар и нищожен напредък за направата на ваксина, много изключително важни и интересни моменти останаха извън фокус, а наред с тях и редица научни открития. С изтичането на 2020-а ви представяме 10 от тези важни научни събития, които е възможно да сте пропуснали, подбрани National Geographic.

1. Най-старият материал, открит на Земята, е по-древен от нашата слънчева система

Милиарди години преди нашето слънце да е съществувало, умираща звезда изхвърля прах в космоса. Сега малко от този звезден прах, попаднал в метеорит, който се е сблъскал със Земята, е датиран като най-старият материал, някога намиран на нашата планета. Поне засега. Прахът се е слял с други скали, образувайки метеорита "Мърчисън", който пада в Австралия през септември 1969 година.

При нов анализ на тези древни скали са открити и следи от звезден прах на възраст между 4,6 милиарда години и 7 милиарда години. Учените изчисляват, че тези ранни късчета прах се крият само в около пет процента от метеоритите, но това не ги е обезсърчило да продължат да търсят тези микроскопични улики за историята на нашата галактика.

2. Първите открити ембриони на тиранозавър

Тази година изследователите успяха са идентифицират останките на много млади тиранозаври, които все още не са излезли от черупките си.

Откритието идва от находки на две различни места. На първото място през 2018 година първоначално е открит нокът на крак. Става въпрос за образуването на каньона "Подковата" (Horseshoe Canyon) в Алберта, Канада. Второто място е геоложката формация Two Medicine Formation, Монтана, САЩ.

Анализът на останките, които са на възраст от 71 до 75 милиона години, разкрива, че тиранозаврите са се излюпвали изненадващо малки. Бебетата са били с размер като на чихуахуа, но с изключително дълга опашка. Тази дължина е само около една десета от пълнолетните тиранозаври, което обяснява защо изследователите все още не са намерили други примери за тези малки същества - повечето учени просто не са търсили толкова силно изразен хищник с размер на халба за бира.

3. "Марс си тананика" и учените не са сигурни защо

През ноември 2018 година космически кораб пристигна на хладната, прашна повърхност на Марс, за да премери пулса на планетата. Известен като InSight, роботизираният геолог наскоро изпрати някои от ранните си открития обратно на Земята. Това развълнува, но и смути учените по целия свят. Сред най-любопитните неща е откритото марсианско жужене - тих, постоянен звук, който сякаш пулсира в честота със земетресения (или марсотресения) на Червената планета.

Произходът на бръмченето остава неизвестен. Земята има много такива фонови вибрации, от рева на ветровете до разбиването на вълни в бреговете. Но музиката на Марс отеква с по-висока височина от повечето естествени звукове на Земята. Предстои учените да разберат мистерията около това.

4. Мистерията около странното поведение на звездата Бетелгейзе най-накрая е решено

Бетелгейзе обикновено е сред най-ярките звезди в небето, но през декември 2019 година интензивното му проблясване загадъчно притъмнява. Драматичната промяна накара учените да се запитат - дали Бетелгейзе не е в края на живота си и може ли скоро да експлодира в свръхнова, по-ярка от пълнолунието. И все пак през август тази година NASA обяви далеч по-малко необикновено обяснение за внезапно засенченото сияние на звездата: "Бетелгейзе се оригна".

Наблюденията от космическия телескоп Хъбъл разкриха, че звездата вероятно е изпратила свръхголяма струя плазма, която се охлажда, докато се разнася в космоса. Процесът образува облак от звезден прах, който можеше да блокира светлината на Бетелгейзе от нетърпеливите зрители на земята. Впоследствие, тази пролет звездата си върна нормалната яркост. Следователно нетърпеливите наблюдатели на Земята ще трябва да почакат още доста време, за да видят огнената смърт на звезда в небето от Земята.

5. Зашеметяващи подробности за последното хранене на брониран динозавър

Блестящо запазена предна част на брониран динозавър на 110 милиона години изненада и зарадва учените, след като беше открита случайно през 2011 година от оператора на мина за пясък в Алберта, Канада. Но тази година пикантното създание поднесе още по-голямо вълнение, когато анализ разкри, че последното хранене на животното също е запазено в корема му.

Динозавърът е бил нодозавър, който е вид анкилозавър. Топката от вкаменена растителност от стомаха на нодозавъра разкри, че няколко часа преди смъртта му, животното е хапвало специфичен вид папрат. Пръстени от дървесни клонки, изядени заедно с папратите, разкриват, че нодозавърът вероятно е умрял през лятото. Макар и само откритие за едно хранене, находката предоставя изключителен поглед върху последните часове от живота на съществото преди повече от 100 милиона години.

6. Второто по големина огнище на ебола беше потушено

На 25 юни Световната здравна организация обяви края на второто по големина огнище на ебола в света. Известно като огнището на Киву, заразата започна да се разпространява светкавично през август 2018 година с куп случаи в източните части на Демократична република Конго. Овладяването на болестта в Киву беше особено трудно, но не и невъзможно - въоръжени с нова ваксина, здравните работници, водени от Майкъл Яо от СЗО, започнаха кампания за ваксиниране на всеки, който може да е бил изложен за заразата. Чрез подобряване на ангажираността на общността, това усилие доведе до ваксинацията на повече от 300 000 души.

"Трябва да отпразнуваме този момент, но трябва и да се противопоставим на самодоволството. Вирусите не си правят почивки", заяви генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебреесус.

7. Беше намерен най-старият череп на Homo erectus

Извлечени от скали на северозапад от Йоханесбург, Южна Африка, частите на черепа първоначално изглеждаха сякаш произхождат от древен бабуин. Но след като Джеси Мартин и Анджелин Лийс, и двамата студенти от университета La Trobe в Австралия, сглобиха парчетата, те осъзнаха, че държат първата мозъчна кутия на Homo erectus, намерена в Южна Африка. Нещо повече, датиращ от около два милиона години, черепът бележи най-ранните останки от този древен човешки прародител.

"Не мисля, че нашите надзорници ни повярваха, докато не дойдоха да погледнат", посочи Мартин пред National Geographic през пролетта. Откритието помага на изследователите да продължат да дешифрират нашето заплетено родословно дърво, като установят кога и къде е възникнал нашият вид от древните ни роднини.

8. Съвети за първата ДНК на динозавър

В "Джурасик парк" изолирането на ДНК на динозавър е много просто - от древен комар, обвит в кехлибар. Въпреки че все още сме далеч от съживяването на тази научна фантастика, изследователите направиха мощен скок напред в изследването на вкаменената ДНК. Докато изследва добре запазени вкаменелости на възраст над 70 милиона години, екип идентифицира структурите, в които се помещава ДНК на динозаврите. Те обаче не са извлекли ДНК от фосилните клетки, така че все още не могат да потвърдят дали материалът е непроменена ДНК или друг генетичен страничен продукт. Въпреки всичко, това е вълнуващ поглед към по-фините детайли, които фосилизацията може да запази.

9. Първите хора в Америка

Каменни предмети, открити в дълбочините на пещерата Чикихуите в Мексико, намекват, че хората може да са пристигнали в Америка още преди 30 000 години - и съответно да са приблизително два пъти по-възрастни от повечето скорошни оценки. Тази дата се обсъжда бурно сред археолозите, като мнозина първоначално поставят първото човешко присъствие в Америка преди около 13 500 години, когато ледените покриви се оттеглят и се отварят миграционни пътища от Азия. Но последните доказателства са изместили датата на човешкото пристигане с хиляди години назад. И новият анализ на каменни артефакти, включително остриета и скални люспи, осеяни с парченца въглен на възраст около 30 000 години, предполага, че хората вероятно са пристигнали в Америка преди ледниците да започнат да се топят.

Проучването на пещерата предполага, че камерите може да са били гостоприемни преди десетки хиляди години, тъй като регионът вероятно е бил много по-хладен, влажен и по-зелен, отколкото е днес. Все още не са открити човешки останки и новото проучване предизвиква противоречия сред учените.

10. Риф по-висок от Empire State Building

Тази година екип от австралийски учени картографира северното морско дъно на Големия бариерен риф, при което се натъкнаха на извисяващ се небостъргач от корали с височина повече от 500 метра - първият по рода си риф, открит за повече от 120 години. Новооткритата коралова кула е една от осемте, известни сега в региона. Тези естествени структури осигуряват жизненоважни местообитания за същества като костенурки и акули във водите, съседни на Големия бариерен риф. Екипът картографира обособения риф, откривайки разнообразие от форми на живот, процъфтяващи в екосистемата. Те събраха проби от скали, утайки и някои организми, които са изпратени в лаборатории за анализ.

Докато вероятно ще се появят повече подробности за този риф, таксономистите, изучаващи изображенията и видеото, вече са идентифицирали няколко нови вида риби. Уенди Шмит, съосновател на Шмитския океански институт, заяви, че откритието е част от революция в морската наука. "Благодарение на новите технологии, които работят като нашите очи, уши и ръце в дълбокия океан, ние имаме способността да изследват както никога досега."/news.bg