Холивуд изглежда е наложил впечатлението, че двукраки динозаври като велоцирапторите са били светкавични създания, способни да се движат с около 60 км/ч. Ново проучване предполага, че те са били много, много по-бавни, отколкото си мислим.

Изследователи от Университета "Ливърпул Джон Мурс" във Великобритания поставят под съмнение изводите от запазените следи от стъпки на динозаври. Според тях те са ни подвели значително. Причината? Меката, кална почва, върху която са оставени следите и която е помогнала за запазването им, е изкривила реалната крачка на динозаврите.

"Фосилните следи са ценен инструмент за разбиране на поведението и движението на изчезнали животни", казват учените. "Изчисляването на скоростта от следи е стандартна практика, но оригиналната формула е базирана основно на данни от бозайници. Малко изследвания са използвали съвременни птици — потомци на тероподите."

Изследователите използвали високоскоростни видеозаписи на токачки (Numida meleagris), двукраки птици, за да тестват теорията си. Те приличат на дребни динозаври по форма на крака, ъгли на ставите и структура на стъпалото, а също така се движат с различна скорост върху различни типове кал.

Следите им били дигитализирани и анализирани, а резултатите сравнени с формулата на Р. Макнийл Александър от 1976 г., използвана до днес за изчисляване на скоростта на динозаври въз основа на дължината на крачката и височината на бедрата. Но тази формула предполага твърда, суха повърхност, като пътека за бягане, което не е валидно за калните условия, в които са оставени повечето фосилни следи.

В резултат, формулата сериозно надценява скоростта — до 4.7 пъти. Това означава, че някои "бягащи" динозаври всъщност може просто да са вървели.

Да, това включва дори и T. rex, който вероятно повече се е разхождал или леко е потичвал, но не е препускал с 27-29 км/ч.

Например, токачка, тичаща леко с 1 км/ч, по формулата на Александър би била изчислена като движеща се с 4.7 км/ч. Ако голям динозавър орнитопод върви с 4 км/ч, изчислението би показало бягане със 17-19 км/ч — сериозно разминаване. Това променя не само изчисленията за скорост, но и представите ни за поведение — например лов, бягство или миграции.

"Нито една от формулите не успя точно да предвиди реалната скорост на токачките върху кал", казват учените. "Въпреки че учени, изучаващи фосилни следи (ихнолози), знаят за тези ограничения, методите все още се използват за конкретни оценки. Нашите резултати показват, че такива стойности са често силно погрешни, особено при по-ниски скорости."

За динозаврите, от които не са останали следи, учените използват пропорции на крайниците и телесна маса, но и тези модели са валидирани чрез фосилни следи — което означава, че и те може да са грешни.

Въпреки това, изследването не твърди, че динозаврите не са тичали — просто подчертава нуждата от преосмисляне на досегашните допускания относно тяхната скорост и поведение.

"Следите могат да предложат ценна информация за движението на динозаврите, но използването им за конкретни скорости носи твърде голяма несигурност", пишат авторите. Те призовават скоростите, изчислени от следи, да се представят обобщено, а не като точни стойности.

Учените също така признават, че има ограничения в модела с токачките. "Възможно е консистенцията на субстрата да влияе по-малко на много по-голям динозавър, особено ако оставя плитки следи и се движи по-бързо", добавят те.