Според един от създателите на изкуствения интелект, AI индустрията няма как да бъде печеливша, освен ако не замести човешкия труд.

"Вярвам, че за да се изкарват пари, ще трябва да се замени човешкият труд." С тези думи един от основоположниците на изкуствения интелект, носителят на Нобелова награда Джефри Хинтън, известен още като "кръстникът на AI", предупреди, че икономическото бъдеще на технологията може да се окаже мрачно за хората.

Ако някой все още си представя, че крайната цел на изкуствения интелект е напълно автоматизирано общество, в което всички живеят в хармония, Хинтън съветва да помислим отново.

Според него големите компании залагат именно на масова подмяна на човешкия труд чрез AI — защото именно там се крият бъдещите печалби.

"Мисля, че големите корпорации разчитат на това AI да доведе до масово заместване на работните места, защото там ще бъдат големите пари", коментира Хинтън в интервю за Bloomberg.

Хинтън сочи, че въпреки липсата на реална възвръщаемост, средствата, които се влагат в сектора, са колосални. Обикновено подобна липса на печалба би обезкуражила инвеститорите — в миналото това е водело до така наречените "зими на AI", когато финансирането на изследвания в тази област рязко намалява.

Според Fortune, само OpenAI вече е ангажирала над 1 трилион долара в инфраструктурни сделки, но въпреки това е отчела загуби от около 11,5 милиарда долара през последните три месеца.

На въпроса на Bloomberg дали е възможно тези инвестиции някога да се изплатят, без това да разруши пазара на труда, Хинтън е категоричен:

"Не вярвам, че могат. За да се изкарват пари, ще трябва да се замени човешкият труд."

Както изследователят на технологии и автор Джатан Садовски коментира AI "обещава да реши проблемите на едрия капитал, като отключи експоненциален растеж, премахне разходите за труд, обезсмисли уменията, оптимизира ефективността и реализира редица други резултати". Това обаче ще е в ущърб на работниците, които зависят именно от "разходите за труд".

В основата на целия ентусиазъм около AI стои надеждата, че технологията ще въведе нов етап на обществено развитие, в който работниците може да станат излишни.

Но дори и това да се случи, последиците не са предопределени, отбелязва Хинтън.

"Това не е като ядрените оръжия, които са полезни само за разрушение", казва той. "Изкуственият интелект може да донесе огромни ползи — повишаване на производителността в много отрасли, което по принцип би трябвало да е нещо добро."

Кой ще се възползва от това "огромно добро", зависи изцяло "от начина, по който организираме обществото", добавя Хинтън.