Майсторът на оптическата революция Ян ван Ейк

През 2020 година едно от най-значимите културни събития за изобразителното изкуство в света беше откриването на най-мащабната изложба, посветена на художника Ян ван Ейк в Музея за изящни изкуства в Гент, Белгия.

Изложбата носеше името "Ян ван Ейк. Оптическа революция", и беше събрала картини на художника от цял свят - Лондон, Виена, Берлин, Антверпен, Брюге, Мадрид, Сибиу, Вашингтон, Филаделфия и др., заедно с още сто късно средновековни произведения, вдъхновени от нидерландския художник.

Бяха представени картини, миниатюри, рисунки, скици и скулптури, които осветляват не само творчеството на Ейк, но значим период в развитието на западната живопис.

А защо в Гент? - Там се намира реставрираният Гентски олтар ("Поклонение на агнеца"), дело на Ейк. А защо "Оптическа революция"? - Защото Ейк е майстор на наблюдението. "Той е наблюдавал природата - Луната, скалите, дърветата, както никой друг преди него", казва кураторът на изложбата.

И нещо много любопитно - Ван Ейк е рисувал Луната няколко пъти. Изобразил е лунната повърхност с кратерите, и е първият художник в света, постигнал такава реалистичност 80 години преди Леонардо.

Портрет на мъж с тюрбан, 1433, (предполагаем автопортрет)

Предполага се, че художникът е имал теоретични познания за оптиката - как светлината се отразява, или поглъща, или пък пречупва цветовете на материята.

Оптическата революция е революция на окото и ума.

Ейк е знаел гръцки и латински и е можел да черпи автентично знание от античността за изкуството, математиката, географията и други науки. Изобщо, бил е образован художник.

И един от първите художници в света, които подписват творбите си.

Около 1435 г., фламандският художник Ян ван Ейк (ок. 1390 - 1441), испански придворен художник и предвестник на Ренесанса в Северна Европа / Снимка: Getty Images

Имал мото, което звучи скромно - "Както умея", но онова, което е създал, е категорично свидетелство, че не само е умеел много, но е влагал старание да постигне най-доброто, на което е способен.

Някои изкуствоведи и историци подчертават, че Ейк е бил придворен художник. По този начин сякаш понижават способността му на самостоятелни творчески инвенции. Но създаденото от него е толкова уникално и значимо за изобразителното изкуство, че не може да става и дума за подценяване на изкусното му творчество.

То не само е просъществувало във времето, но продължава да буди възхита.

Всички отбелязват големия принос на Ейк за овладяване на техниката на рисуване с маслени бои. По негово време това е било доста трудно, заради бързото засъхване на боите. Ейк експериментирал с химически субстанции, за да постигне по-голяма дълготрайност на маслените слоеве.

Експериментирал и в перспективата, и достига до уникално усещане за дълбочина. Негово откритие са и портретите "три четвърти", които били новост за времето.

Около 1425 г., дъщеря на крал Уилям VI на Холандия, Жаклин дьо Бавиер (1401 - 1436), графиня на Холандия и херцогиня на Глостър. Оригинална илюстрация: Гравирана от портрет от Ян ван Ейк Снимка: Getty Images

За 630-годишнината от рождението на фламандския художник Кралският монетен двор показа редки монети с изображения на негови картини. Серията включваше монети от 2, 10 и 50 евро и бе обявено, че са създадени специално за Годината на Ван Ейк.

Върху монета от 2 евро е изобразена картината му "Портрет на мъж с тюрбан", която се счита за автопортрет на художника.

Около 1430 г., фламандският художник Ян ван Ейк Снимка: Getty Images

Монетата от 10 евро е посветена на портрета на италианския търговец Джовани Арнолфини и съпругата му, а монетата от 50 евро - на детайл от "Поклонение пред Мистичния агнец" или т. нар. Гентски олтар.

Всички монети са изсечени в малък тираж - от 1000 до 5000, а интересът към колекционерския комплект бил огромен.

Научният съветник Ф. Дж. Роулинс използва тинтометър, за да изследва „Сватбата на Арнолфини“ от Ян ван Ейк в Националната галерия на площад Трафалгар, Уестминстър, Лондон, Англия, 21 май 1947 г. Произведението е известно още като „Портретът на Арнолфини“, „Сватбата на Арнолфини“ и „Портрет на Джовани Арнолфини и съпругата му“. Снимка: Getty Images

Ян ван Ейк е роден в Маасейк около 1390 година. Умира на около 51, в разцвета на силите си. Наистина се е препитавал като придворен художник на херцога на Бургундия Филип III Добрия.

Благодарение на него пътувал по света и се срещал с хора от елита.

Самият той, вече споменахме, бил високо интелигентен и образован. Имал завидни познания не само по химия, физика, математика и оптика, но се интересувал и от ботаника, геометрия и литература.

Бил изследовател, естествоизпитател и запален експериментатор.

Ейк е една от значимите фигури на Предренесанса.

За това свидетелстват популярните му творби: Гентският олтар (1432), "Джовани Арнолфини и съпругата му" (1434), "Благовещение" (1434-36), "Портрет на мъж с тюрбан" (1433) и др.

Ян ван Ейк революционизира живописта, като отделя специално място на светлосянката и природата в религиозни сцени. Вече споменахме, как модернизира портретната живопис.

Според експертите е повлиял силно на пейзажистиката на майстори на четката като Бош и Брьогел.

Jan van Eyck, Portret van een man met blauwe kaproen, ca. 1428 − 1430, Muzeul National Brukenthal, Sibiu (Roemenië)

Като споменахме за експериментите му с маслени бои, нека отбележим, че в страната на майсторите на изобразителното изкуство - Италия, по онова време художниците още работели предимно с яйчена темпера, когато фламандците вече използвали маслени бои.

Jan van Eyck, Portret van Margareta van Eyck, 1439, Musea Brugge – Groeningemuseum © Musea Brugge

За ранните години на самия Ейк се знае много малко, но е достатъчно да се види старинния град Маасейк в долината на река Маас, където е роден художникът, за да си дадем сметка, откъде идва неговата любов към природата и красотата.

Художникът е имал братя - Хуберт и Ламберт. Вторият споменат наследява студиото на Ейк след смъртта му. 

Ейк, както вече споменахме, пътувал много - не само из Нидерландия, но и в Испания, Англия, Португалия и др. Купил си дом в Брюге. Имал съпруга, на име Маргарита, която увековечава с портрет, подписан от самата нея.

Раждат им се десет деца, на които кръстник станал самият херцог. Сред поръчковите творби на Ейк се откроява един прекрасен портрет - на португалската принцеса Изабела, на сватбата й с Филип Добрия.

Jan van Eyck en atelier, De Madonna bij de fontein, ca. 1440, Privéverzameling © Courtesy of the Frick Collection

Покровителят на Ейк бил щедър към него - подарил му златна верижка и два коня, и му позволил да има лакей с ливрея - благородническа привилегия.

Херцогът платил и за погребението на Ейк в църквата "Св. Донат" в Брюге.

Jan en Hubert van Eyck, De Aanbidding van het Lam Gods, 1432, Buitenluiken van het gesloten altaarstuk, Sint-Baafskathedraal, Gent, © www.lukasweb.be - Art in Flanders vzw

Ян ван Ейк умира на 9 юли 1441 година.

Оставя творчество с непреходна стойност, което и днес се оценява като връх на Предренесанса.

Еми МАРИЯНСКА