Той е един от най-известните руски портретисти, но животът му се стича така, че името му бива опетнено от фатален инцидент. Умира далече от родината си само на 54. Погребан е в Рим.

Днес негови портрети притежават с гордост най-големите галерии в света. Негов е и най-популярният портрет на Пушкин.

Орест Кипрински. Портрет на Александър Пушкин, 1827

Орест Адамович Кипренски (на руски: Орест Адамович Кипренский) е руски художник, график и живописец, майстор на портретния жанр.

Роден е на 24 март 1782 година в имението Нежински, Ораниенбаумски окръг, Русия. Момчето било незаконен син на земевладелеца Алексей Дяконов и крепостната селянка Анна Гаврилова.

За да узаконят новороденото, омъжили Анна за крепостния селянин Адам Швалбе, германец.

Портрет на бащата на художника, Адам Карлович Швалбе, 1804 г

Когато става на 6, малкият Орест бил освободен от крепостничеството от биологичния си баща. Записват го да учи в Педагогическата школа на Санктпетербургската академия на изкуствата, под името Кипренски.

Така бъдещият прочут художник се сдобил с фамилия, различна от тези на бащите си. 

Орест Кипренски, автопортрет, 1820 г.

Оше в Академията младежът показал удивителен талант и бил награден с медали за изключителна работа: малък сребърен медал (1800), голям сребърен медал (1801); два малки златни медала (1802) и голям златен медал по тема за великия княз Дмитрий Донской.

Кипренски получил грамота от първа степен и сабя от Академията (1803), но въпреки това след дипломирането си, не могъл да се класира за пътуване до Европа, за да усъвършенства артистичните си умения. Директорът на Академията, обаче, му позволил да продължи обучението си като пансионер в Академията за още три години.

Орест Адамович Кипренски. „Автопортрет с пискюли зад ухото“

През 1812 година Кипренски получил титлата академик, за портрети на личности с висши чинове като Негово Императорско Височество принц Холщайн-Олденбургски, полковник Давидов от Лейб Хусарския полк и др. Бил назначен за съветник на Императорската академия на изкуствата (1815) и след години става професор втора степен на Академията на изкуствата (1830).

Междувременно получил така желаната стипендия за пътуване до Европа, но и този път пътуването се осуетило заради Наполеоновите войни. С намесата на императрицата успява да замине чак когато вече бил признат за един от най-добрите портретисти в Русия.

Орест Адамович Кипренски, автопортрет

Орест Кипренски е живял в различни градове на Русия - три години в Москва, година в двореца на Анна Павловна, дъщеря на Павел I в Твер, в различни периоди за по две-три-пет години - в Санкт Петербург. След това заминава за Италия и в периода между 1816-а и 1822 година живее в Рим и Неапол, и после пак там - между 1828-а и 1836 година.

Пътувал и живял за кратко в Швейцария, Франция и Германия. Бил приет навсякъде в Европа като изключителен талант.

Орест Кипренски, автопортрет

До един нещастен инцидент, за който е нужна малка предистория: Известно време в самото начало на пребиваването си в Италия Кипренски взимал уроци по рисуване в Болоня и там нарисувал платното "Момиче с маков венец и карамфил в ръка" ("Портрет на Мариуча").

Моделът бил 10-годишно момиче от бедно семейство, на име Анна Мария Фалкучи. Кипренски се привързал към детето и му станал нещо като настойник. Сближил се и с майка му, която му позирала за "Гробницата на Анакреон". Двете - майка и дъщеря заживели в дома на художника.

"Момиче с венец от макове"

В една фатална утрин намерили тази жена мъртва и установили, че смъртта е настъпила вследствие на множество изгаряния. Трупът бил завит в платно, напоено с терпентин, и това породило подозрения за съпричастност на художника към смъртта на жената. Буквално няколко дни след този кошмар умрял в болница и слугата на Кипренски - млад италианец.

Мълвата бързо се разпространила и светските клюкари започнали да шушукат всякакви небивалици зад гърба на Кипренски. Той самият подозирал за убийството на модела си слугата, но разследването не потвърдило тази хипотеза. Рим обръща гръб на художника. Кипренски буквално не можел да излезе на улицата, без да го замерят с камък, или с грозни думи. Съседите му му обърнали гръб, а на пазара отказвали да му продадат храна.

„Читатели на вестници в Неапол“, 1831

Дълбоко огорчен от това отношение, Кипренски заминал за Париж, но и там не се спасил от слуховете. Дори близки негови приятели отказали да го приемат в дома си. Изложбата, договорена по-отрано в Париж, била игнорирана от светските среди, а вестниците не написали и ред за нея.

Кипренски трябвало да изживее още един шок - появила се жена, която твърдяла, че тя е биологичната майка на Анна Мария, а не мъртвата моделка. Започнала да изнудва Кипренски за пари, и той завел дело за настойнически права върху момиченцето, за да го предпази от лош живот. След като спечелил делото, преди да напусне Италия през 1822 година, написал писмо до кардинал Гонзалви с молба да настани Анна Мария в манастирско училище-интернат. Оставил и пари за отглеждането й.

Портрет на Константин Батюшков, 1815

Завърнал се в Русия и прекарал следващите пет години в Санкт Петербург, където в края на 1824 година нарисувал графичен портрет на Адам Мицкевич, а през лятото на 1827-а - прочутия портрет на Александър Пушкин. С течение на времето трагедията в Италия била забравена от сънародниците му и Кипренски започнал отново да получава поръчки за портрети. А що се отнася до Пушкин, то той бил доста капризен клиент, но открито се възхищавал на портрета на Кипренски.

Макар че сянката на трагичния инцидент в Италия продължавала да следва художника, никой не можел да отрече таланта му.

„Майка и дете“ (Портрет на г-жа Пройс), 1809 г.

През юни 1828 година художникът отново се върнал в Италия, и прекарал първоначално няколко месеца в Рим. После заминал за Неапол, където три години живял в една къща с пейзажиста Силвестър Шчедрин. В Неапол нарисувал картината "Читател на вестници", поръчана от граф Дмитрий Шереметев, негов почитател.

През 1836 година Кипренски сключил брак с Анна Мария Фалкучи, същото онова момичене, което оставил на отглеждане в манастирския пансиони което вече било на 24. Дали този брак е бил плод на любов, или по-скоро морално задължение, е трудно да се каже. Факт, че Кипренски полага грижа за Анна Мария и дори приема католицизма, за да се ожени за нея.

Орест Адамович Кипренски, колаж

За жалост, три месеца след брака им, на 17 октомври 1836 година, Кипренски умира в Рим от пневмония. Погребват го в църквата "Сант Андреа деле Фрате" в Рим. Анна Мария била бременна и му ражда дъщеря след неговата смърт.

На стела над надгробния паметник пише: "В чест и памет на Орест Кипренски, най-известния сред руските художници, професор на Императорската Санктпетербургска академия на изкуствата и член на Неаполитанската академия, руски художници, архитекти и скулптори, колкото и да е имало в Рим, издигнаха този паметник със собствени средства, скърбейки за преждевременното угасване на фара на своя народ и за такава добродетелна душа..."

Сто години след смъртта на Кипренски, развълнуван от необикновено драматичния живот на художника, писателят Константин Паустовски написва трогателен разказ. И наистина, този много талантлив художник, посрещан някога с радост и уважение в домовете на благородниците не само в Русия, но в цяла Европа, става жертва на един ужасен инцидент. Точно в момента, в който сякаш нищо не можело да попречи на възхода му към слава и богатство, се случил онзи истински кошмар с трупа в ателието му.

Трагичният инцидент в един миг разбил всички надежди и стремежи на Орест Кипренски, и той бил принуден едновременно и да се защитава от слуховете, и да твори. Стъпка по стъпка се отърсвал от шока, правейки отчаяни опити да върне доверието на познатите си и на обществото. Стресът изтощил всичките му физически и психически сили.

„Циганка“, 1819

С времето Кипренски е реабилитиран в пълна степен, а творчеството му е оценено като връх на руската портретистика. През 2017 година издигат паметник на художника в град Нежново, някогашното село, където е бил роден.

Портретите и историческите картини на Кипренски привличат вниманието още приживе на художника. Той получил признанието на Флорентинската академия, откъдето му предложили да направи автопортрет за галерия "Уфици", където са изложени автопортретите на най-известните художници. Кипренски е един от първите руски художници, удостоени с подобна чест.

„Портрет на З.А. Волконска“, 1829

Художникът оставя удивителни майсторски творби. Има още един любопитен щрих от личната история на художника: През 1792 година излиза сантименталната новела на Карамзин "Бедната Лиза". Тя разказва за младо селско момиче, съблазнено от благородник и изоставено от него, което в крайна сметка довежда девойката до самоубийство.

Думите на Карамзин "Дори селските жени знаят как да обичат" са смятани от мнозина за ключовата фраза към картината на Кипренски по разказа, нарисувана 35 години по-късно. Несъмнено Кипренски е имал дълбоко лични мотиви, които са го подтикнали да се обърне към тази тема. Ражда го крепостна селянка, забременяла от господаря си, помещик.

„Бедната Лиза“, 1827

"Животът му сякаш е бил "написан" предварително, да се случи точно така...", казва един от биографите на художника. Невероятната съдба на Орест Кипренски е наистина в голяма степен "орисия".

Но дали пък точно преживяното, дори лошото преживяно от него, не са били причината, поради която е създал такива проницателни психологически портрети? Портрети, които въздействат така, както казва един критик, "че сякаш не гледаш хора, а съдби"?!?

Еми МАРИЯНСКА, Dir.bg