Осем милиарда лева нови заеми изтегли България в рамките само на днешния ден, става ясно от платформите за борсова търговия с финансови инструменти. Заемите са облигационни, като около 5.8 милиарда лева са изтеглени с пласиране на еврови облигации – емисия от 1.75 милиарда евро със срочност на обслужване осем години и още за 1.25 милиарда евро при срочност 20 години. Освен тях, за първи път от над двадесет години в историята на управлението на българския държавен дълг България тегли облигационен заем, деноминиран в щатски долари. Номиналът на емисията е за 1.5 милиарда долара и срок на обслужване 12 години, което е изключително важна стъпка в дълговата политика на България. 

Новината може да се приема със задоволство, доколкото са постигнати изключително изгодни условия и това позволява на България да реши непосредствените си проблеми, свързани с финансиране на очертаващия се бюджетен свръх дефицит за годината - над  3% спрямо брутния вътрешен продукт (повече от 6 милиарда лева).

Критерий за успех на една емисия е горницата (спред), с която доходността по нея превишава средната пазарна цена за евров дълг със същия срок на обслужване. В случая, осемгодишната емисия е с превишение от 1.35 базисни точки (100 базисни точки правят един процентен пункт), при положение, че облигации с по-ниска срочност - от 7.5 години, емитирани от Асен Василев миналия ноември, постигнаха спред 150 базисни точки.

Аналогично, доларовите облигации, които имат срок на обслужване 12 години се пласираха при спред от 135 базисни точки спрямо лихвата на Федералния резерв по 12 годишния дълг при положение, че доларът е по-евтин от еврото и логиката е да се търси по-висока доходност. Спредът по 20 годишните облигации е 190 базисни точки, но при тях няма скорошна емисия, с която да се правят сравнения. За последно държавата пласира 20-годишни еврооблигации преди девет години, което прави резултатите несравними предвид различното макроикономическо състояние на България и състоянието на международните капиталови пазари. 

Доходност или истинската цена на облигационните заеми се формира от лихвата, която длъжникът приема да плати по дадена главница (номинал на облигацията) и реалната цена, по която пласира облигацията. Например, лихвен купон от 3% годишно, ще носи тази доходност, ако облигацията се придобие при цена 100% от номинала. Ако придобиването стане с отбивка от номинала, то доходността ще е по-голяма, защото лихвата ще се изплаща върху главница, която е по-голяма от сумата, която длъжникът реално получава. Обратно, при продажба над номинала, доходността спада, защото емитентът получава повече от номинала на облигацията, върху, която ще плаща лихва. 

Повод за много внимание

Изтеглянето на заем деноминиран в щатски долари, което се случва за първи път от управлението на Милен Велчев и кабинета „Сакскобургготски“ маркира повратна точка в дълговата политика на България. Досега вече две десетилетия водещ принцип беше да се търси дълг само в евро, защото и приходите на България – от данъци или от европейски фондове са в евро и във валута, която е фиксирана към еврото. Така валутният риск България да задлъжнее повече поради поскъпване на валутата, в която дължи, се неутрализираше. До днес. 

Доларовите облигации крият потенциал да създадат за бюджета непредвидени разходи по обслужване на държавния дълг в бъдеще, ако доларът поскъпне рязко спрямо еврото и лева. Причина да се приеме такъв риск е диверсификацията на кредиторите. Сега български дълг притежават и задокеански инвеститори, което е знак за европейските, че има кой да изкупува облигациите ни.

Подобен сигнал трябваше да се изпрати, защото според дълговата стратегия на министерство на финансите ще се нуждае от заемно финансиране за 36.4 милиарда лева в следващите три години. Сумата е твърде голяма и без да се привлече максимално широк кръг от инвеститори България щеше да рискува извиване на ръцете, а сега традиционните купувачи на български облигации знаят, че има и други инвеститори, които са склонни да работят с България.

Ходът, макар ловък и логичен, отразява безобразната фискална политика водена от Асен Василев през трите му мандата, когато винаги залагаше разрастване на дефицитите. Залагаше и теглене на заеми, но го избягваше, заради което само през 2022 година България изтегли заеми, по които ще плати с милиард лева повече до падежирането им.

Самият Василев смело предлагаше бюджети, включващи дефицити и нови заеми, но когато ставаше дума за организация на аукцион на облигации, привличане на инвеститори и утвърждаване на авторитета на България като длъжник, не предприемаше нищо. Така за изминалите три години, в които действат неотменно бюджети, разработени от Василев и приети от „Продължаваме промяната“, той лично е изтеглил не повече от 25% от всички заеми, нужни за покриването на заложените дефицити. Сега пред министерство на финансите стои задача да прати ясни знаци към пазарите, че дефицитите в бюджетите за следващите години  ще започнат да се свиват. Иначе и американските инвеститори няма да могат да ни спасят. 

Стефан Антонов за "Гласове"