След налагането на американските санкции върху руските петролни компании "Роснефт" и "Лукойл" ситуацията за България може да се развие по два сценария - единият е по германски модел, вторият - по сръбски.

Още през 2022 г. германският енергиен регулатор въведе временно управление в "Роснефт Дойчланд" (Rosneft Deutschland), която е дъщерно дружество на "Роснефт" и притежава дялове в три германски петролни компании. То се подновява на всеки шест месеца, а Берлин очаква "Роснефт" да продаде тези активи на купувач, който не е от Русия. Именно това е най-силният аргумент за Германия да поиска освобождаване от американските санкции за рафинериите на "Роснефт" на нейната територия, съобщи Bloomberg. 

Великобритания, която наложи санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ миналата седмица, вече освободи от санкции на „Роснефт Дойчланд“ и „RN Refining & Marketing“.

По информация на Bloomberg, търговци на петрол, банки и петролни компании заплашват да прекъснат връзките си с „Роснефт Дойчланд“.  

Съвсем по друг сценарий се развива ситуацията около "Нефтена индустрия на Сърбия" /НИС/, в която свързани с "Газпром" компании държат контролния пакет акции. Най-крупен акционер е "Газпром нефт" с 44.85%, сръбската държава притежава 29.87%, а третият по големина акционер е Intelligence с 11,3% /компания от Санкт Петербург, която получи тези акции безвъзмездно от "Газпром нефт". Според наблюдатели прехвърлянето на акциите е станало именно, за да се избегнат санкциите от САЩ, наложени на 10 януари 2025 г. срещу "Газпром нефт". Това обаче не помогна и санкциите срещу НИС влязоха в сила на 8 октомври 2025 г. От американското посолство в Белград изрично подчертаха, че единственото решение е руската държава да излезе от НИС.

НИС притежава единственият нефтопреработващ завод в Сърбия - край град Панчево, верига от бензиностанции в Сърбия и аналогични активи в Босна, Румъния и България. Тя е почти монополист в доставките на горива в страната. През 2023 г. компанията внесе в бюджета на Сърбия около 2 млрд.евро, което е около 4-6% от БВП.

След въвеждането на американските санкции дейността на НИС е парализирана - тя харчи от собствените си запаси, а на бензиностанциите й не се приемат плащания с кредитни карти.

Сръбското правителство разглежда три сценария за излизане от ситуацията. Първият е Сърбия да изкупи всички акции на "Газпром нефт" и Intelligence, които се оценяват на 1.5-2 млрд. евро. Руската страна обаче отказа да продаде акциите си. Вторият сценарий е акциите да бъдат продадени на близка до Кремъл компания - като унгарската MOL. Не е ясно водят ли се преговори по такава сделка.

Третият сценарий е национализация на акциите, което ще доведе до напрежение между Москва и Белград.

В момента ситуацията се развива по четвърти сценарий, който обаче не решава кризата, а я задълбочава - Сърбия черпи от натрупаните си запаси от гориво, които ще стигнат до нова година. След това се очаква цените на горивата рязко да се повишат, тъй като ще трябва да се внасят от Унгария, Хърватия, Румъния и България.