Рафинерията на "Лукойл“ в Бургас е сред последните фактори, възпиращи ЕС от налагането на преки санкции върху руската петролна компания, пише "Политико“. Това стана ясно, след като администрацията на Доналд Тръмп изненада Европа с решението си да санкционира "Лукойл“ и държавната компания "Роснефт“, продължава изданието.

Целта е пресичане на доставките, които все още подхранват руската военна машина. Зависимостта на няколко страни членки на ЕС - България, Румъния, Унгария и Словакия - от руския петрол през мрежата на "Лукойл“ продължава да е основен аргумент за липсата на европейски санкции срещу компанията.

Докато "Роснефт“ до голяма степен бе изтласкана от европейския енергиен пазар, особено след като Германия постави под държавна опека активите ѝ, "Лукойл“ продължава да има силно присъствие из целия континент. Става дума включително за над 200 бензиностанции в Белгия, сериозен дял в рафинерията "Зееланд“ в Нидерландия, ключови мощности в Румъния и, не на последно място, пълния контрол върху най-голямата рафинерия в България –  "Лукойл Нефтохим Бургас“, съобщава Ангелина Пискова, кор. на БНР в Брюксел.

Именно това присъствие прави "Лукойл“ различен случай от "Роснефт“ в очите на Брюксел, изтъква "Политико“. Зависимостта на няколко страни членки - България, Румъния, Унгария и Словакия - от руския петрол през мрежата на "Лукойл“ продължава да е основен аргумент за липсата на европейски санкции срещу компанията, въпреки повтарящите се обвинения в заобикаляне на вече въведените ограничения.

Според Мартин Владимиров - анализатор от българския Център за изследване на демокрацията, без продажба на активите си  "Лукойл“ ще бъде принуден да прекрати дейността на бургаската рафинерия след 21 ноември, когато влизат в сила американските санкции. Засега обаче това е само хипотеза, защото европейски санкции срещу компанията все още не съществуват именно заради подобни обекти като този в Бургас.

На този фон Европейската комисия обяви, че също обмисля забрана на финансови транзакции с "Лукойл“. Този ход може ефективно да прекрати дейността ѝ на континента дори без формално включване в санкционен списък. Въпросът, който стои пред Брюксел, е дали да продължи да допуска "вратички“ заради стратегическите зависимости на отделни държави, или да премине към пълен разрив с енергийното влияние на Русия, както вече направи Вашингтон.