„Сцена България“: Всеки ден – премиера, всеки ден – политически фарс!

Избрано 26.05.2023 16:13 Снимка: ДНЕС+

„Сцена България“: Всеки ден – премиера, всеки ден – политически фарс!

Ремарки към настоящото действие в политическия спектакъл на „сцена България“:

Ярко осветена сцена.
Отдясно, обърнати с гръб към залата, влизат актьори
Хаотични звуци, щракане на фотоапарати, микрофония, подвиквания
Публиката наивно чопли семки

Толкова се нароиха в политиката “емоционално нестабилните”©, че човек започва да бърка, кои бяха шарлатани, кои са от добрите сили, кои са просто фашизирани елементи.

В поредицата от хаотични движения няма такт, липсва ритъм. Още не е приключил един скандал, започва следващият. Гърми взрив по главния прокурор, той хвърля записи, къса оставки. Викат бивш премиер да дава свидетелски показания. Мандат на първата политическа сила е напът да събере достатъчна подкрепа, но рязко едните подкрепящи се дърпат. Случва се немислимото и първите предлагат на вторите да ги подкрепят с техен мандат, само и само да има стабилно правителство и работещ парламент. Драмата е драматична…

На публиката обаче цялата тази постановка от драматични сюжети, развиващи се вътре в други сюжетни линии, вече ѝ омръзна. Съспенсът (модерна дума, заменила традиционната „напрежение“) е в повече. „На фона на драматичните компилации в повествованието и многобройните вътресюжетни обвързаности, които изграждат тъканта на постановката, става невъзможно да се разкрият и изцяло изградят образите на персонажите“, витиевато биха написали изтънчени критици. „Стига сте дрънкали! Става невъзможно да се живее нормално“, ще им отвърнат на прост български език гражданите на реПубликата.

Докато разберем кой (с) кой е в държавната политическа постановка от сезон пролет-лято 2023 г. ще дойде време за есенното представление „местни избори“. Постановчиците на местно ниво са още по-зле подготвени – направо им липсват идеи и карат на аматьорски хрумвания. Сценариите в последно време са все писани по схемата фарс* в три действия за четири години:

Първо действие – парично-имотни хитреци набират „емоционално нестабилни“ © актьори и ги разхождат по градския мегдан, представяйки ги за осмото чудо на околията (продължителност – няколко месеца преди и по време на т.нар. предизборна кампания);

Второ действие – „емоционално нестабилните“ © местни случайници се намърдват на сцената. Ролите им в спектакъла са платени от понапълнилите джобове работници от поддръжката, които се „срамуват“ (направо казано – страхуват) да излязат на сцената, за да не ги питат откъде са натрупали пари за костюми и реквизит. От първите дни на спектакъла лъсва, че новоизбраните актьори осмо чудо на околията са с умения, които ги правят трудно приемливи дори за аматьорски драм-състав. Но режисьорите ги държат на къс повод и не допускат актьорски импровизации. (продължителност – година-година и малко, през която новоизпечените актьори се превръщат в „местни съветници“ – научават се да искат да получават „съвети“ за всякакви реплики);

Действие трето – четири години аматьорска игра. Актьорите скачат според сценария. Парично-материалните „съвети“ убедително вършат своята работа и няма значение, каква простотия ще изтърсиш от сцената. По-голямата част от театралната трупа е богато насъветвана. Сценаристите безропотно гледат как някъде зад кулисите някой подава реплики на нещастниците, пратени на сцената. Фарсът преминава във фаза драма на парцалени кукли. Неудобството е за старата школа, която не приема аматьорските изцепки в сериозния театър. Червят се заради хората, които трябва да наричат „колеги“ и призовават за нормална игра, но гласовете им се губят в глъчката на пошлите клоунади. Приглушени чалга хитове създават музикален фон. Местната публика нервничи, даже си позволява да ходи на спектаклите, за да чопли семки, защото на сцената не се случва нищо смислено – едни и същи елементарни номера и пошли вицове, превърнати в гегове. Аматьорската игра е дотолкова неумела, че успява да омагьоса публиката, която започва да приема долнопробните скечове за нормално политическо поведение.

Завеса.

(без надписи, в театъра субтитри няма): случайниците излизат да се поклонят, само че няма кой да ги аплодира – за такава игра не се полагат аплодисменти. Зад кулисите работниците от поддръжката започват да чистя боклука (понеже това им е работата) и да търсят сценаристи, които да им напишат нов спектакъл по старата схема. Публиката е претръпнала. Люпенето на семки и подвикването към актьорите по време на спектакъла се е превърнало в норма. Нормално вече е и да се сбият агитките в публиката (тези агитки откъде се взеха?!). Керванът си върви…

Публиката пропуска неща от изключително значение. Когато позволиш политическия театър да слезе до ниво аматьорски драматичен състав, някъде започват да се оформят идеи за по-великолепни представления, в които авторите на сценариите изобщо забравят за удоволствието на демоса; хич не им пука за демократичните щения. Докато публиката плаща, за да гледа пошли спектакли на политическата сцена, така приспива собствените си инстинкти, че един ден се озовава с премиера или на нова постановка на военен театър, или заживява в реалността на драмите в нечий моноспектакъл.

Пак завеса.
Край на настоящото действие.
Публиката да не излиза. В политическите театрални постановки няма антракт.

Златко Станоев, ДНЕС+


* Фарсът е комедия, изградена върху недоразумения или изненадващи стълкновения

© емоционално нестабилен политик: думи на Кирил Петков, казани по повод Радостин Василев – министър на младежта и спорта в правителството на Кирил Петков; влязъл в политиката като депутат от „Има такъв народ“, преминал в „Продължаваме промяната“, за да я напусне след осем месеца.

CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911