Няма изненада в това, че в Европейският съюз, ние и румънците сме с най-малка покупателна способност, ако се пресметне тя през това колко гориво може да купи средният доход.  Вероятно ако се калкулира през други важни стоки, резултатът ще е същият - просто българите и румънците сме най-бедни в Евросъюза.

Където впрочем влязохме заедно през 2007 г. И политиците, и общественото мнение на Запад често “пакетират” съседките България и Румъния - и за постижения, и за критики, и при предразсъдъци и стереотипи сред по-богатите европейци.

След 1989 г. страните ни се развиват със сходна скорост и това може да се види по много икономически и социални показатели и трендове. В публичния дебат у нас през годините често се ползват сравненията на постиженията и провалите от типа “изпреварихме ли румънците, или те нас ни изпревариха”, но са все в духа на една по-скоро доброжелателна конкуренция.

Сега двете страни пак са пред общ рубикон - ще бъдем ли допуснати в Шенгенското пространство, “вътрешния кръг” на Евросъюза. Логично е България и Румъния да влязат в зоната за свободно пътуване отново заедно и ще е тъжно, ако различни баланси на големите в ЕС доведат до друго развитие.

Европейската комисия дава рамо, но сигналите за членството ни от Нидерландия и Швеция са негативни, а вчера стана ясно, че и Австрия е в тази група. Това не звучи точно в духа на европейската солидарност, за която толкова много се говори напоследък. България е на първа линия на мигрантския поток от юг и има нужда от подкрепа. Да, България и Румъния изостават след другите страни членки, но за да наваксат, им трябва и подкрепа отвън. А членство в Шенген освен другото би било и много важен знак за окуражаване. Обратно - поредно забавяне на членството ни ще добави разочарование./24 часа