Задължителното налагане на Истанбулската конвенция е неприемливо и може да се превърне в „камъчето, което обръща колата“

Гласуването преди дни в  Европейският парламент за ратифицирането от ЕС на Истанбулската конвенция (ИК) е повод за притеснения. Към този момент българският Конституционен съд се е произнесъл, че в документа се съдържат текстове, които са в противоречие с основополагащия за България правов акт. Решенията на КС са задължителни за изпълнение от всички български граждани, политически и юридически лица.

Когато преди години се заговори за Истанбулската конвенция, която си поставя за цел „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва домашното насилие и сексизма“, огромна част от общественото мнение и политическите партии се противопоставиха на формулировки в текста ѝ. В чл.4 точка „в“ на ИК е записано: „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Този текст е не само неприемлив за обществото ни, но по-късно Конституционният съд се произнесе, че е несъвместим с конституцията ни. Още тогава СДС заяви категорична позиция, че макар духът на Истанбулската конвенция да е приемлив, тя не може да бъде подкрепена, най-малко заради упоменатия текст.

От една страна, това е опит да се прокара неприемливата за обществото ни дефиниция за „социалния пол“, която народът ни възприема като предмет на налагането на „джендър идеологията“. В масовата култура второто понятие обобщава цялата гама от концепции, които по своята същност са ясно разбираеми за българите и не се нуждаят от допълнително изкуствено налагане – толерантност към различните, ненасилие, подкрепа и защита на маргиналните общности са все неща, които са част от традиционните за народа ни морални ценности.

От друга страна, дефиницията на „социалния пол“ е несъвместима със записаното в българската конституция. СДС - партията, която започна демократичните промени в България - никога не е отстъпвала от основополагащия принцип на правовите държави – недопустимостта да се нарушават законите и на първо място – законовият акт, върху който се гради цялата конструкция на обществото у нас.

Пак преди години БСП също се противопостави на приемането на Истанбулската конвенция. Новинарските заглавия от онова време не пропуснаха възможността да намекнат за еднаквото отношение спрямо документа между двата основни идеологически опонента на политическата сцена у нас.

По време на гласуването в Европейския парламент преди дни стана ясно, че БСП изглежда са променили вижданията си. Сергей Станишев и Елена Йончева от БСП и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) гласуваха „за“ ратифицирането от ЕС на Истанбулската конвенция. „За“ гласуваха и Радан Кънев от ДБ и Европейската народна партия (ЕНП), Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели от ДПС и либералната група „Обнови Европа“. Въздържаха се Асим Адемов и Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП). Във вота не участваха Андрей Ковачев, Ева Майдел и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Ивайло Христов (БСП/СиД) и Андрей Слабаков (ВМРО/ЕКР).

„Против“ гласуваха Ангел Джамбазки от ВМРО и групата на Европейските консерватори и либерали (ЕКР), и Александър Йорданов от ГЕРБ/ЕНП, който е член на СДС.

С гласуването „против“ на г-н Йорданов СДС последователно потвърждава категоричната  позиция по отношение на задължителното налагане на порочната Истанбулска конвенция. Защото в начина, по който се осъществява „спускането ѝ отгоре“, е налице „невидимата заплаха“ на малкото „камъче, което да обърне колата“.

П.П. Жалък е опитът да се търси оправдание. Евродепутатът от ДБ Радан Кънев защитава гласуването си „за“ с тезата, че „всички елементи на ИК, които не са противоконституционни според решението на КС (т.е. 99% от нормите на конвенцията) ще станат задължителни за българската държава". Юридически документ се приема и се изпълнява в неговата цялост. Дори и само една буква да е определена от Конституционния съд за противоконституционна, той е противозаконен. Такава е отговорната позиция, когато върховенството на закона е поставено в принципите на демократичните партии. Да се надяваме, че евродепутатът от ДБ не следва либералните принципи на коалиционните си партньори от ПП, за които няма нищо по-естествено от газенето на конституцията на държавата.

Златко Станоев, ДНЕС+