На 16-17 май в Скопие се проведе 21-то заседание на Съвместната парламентарна комисия ЕС – Северна Македония. Нейни членове са представители на парламентарните групи в ЕП и членове на Събранието на Северна Македония. Комисията има двама съпредседатели социалдемократи: Андреас Шидер от Австрия и Соня Мираковска от страната домакин. Членовете на Комисията обсъждаме актуални проблеми на двустранните отношения, изслушваме представители на държавното ръководство, както и на политическите сили. В края на заседанието обикновено се приемат с гласуване препоръки, които се предоставят на  Европарламента, Събранието на Северна Македония, Съвета и Европейската комисия. В Скопие в заседанието взе участие и Н. Пр. Дейвид Гер – посланик на ЕС в Северна Македония, както и Н.Пр. г-жа Ами Ларсон, посланик на Кралство Швеция.

       Новото този път бе включването в програмата по мое настояване и организация на изслушване на три граждански сдружения на българите в Северна Македония. Така за първи път членовете на Комисията имаха възможност да изслушат позициите на македонските българи, представени от три техни организации: Културен център "Иван Михайлов", НИЦ "Св. Кл. Охридски" и "Балкански коридор". Техните председатели Любчо Георгиевски, Георги Трендафилов и Добре Митрев аргументирано изложиха своята позиция относно дискриминационната политика спрямо българската общност.

Това написа в профила си във фейсбук евродепутатът от ЕНП Александър Йорданов. Ето какво пише още той:

      На 16-17 май в Скопие се проведе 21-то заседание на Съвместната парламентарна комисия ЕС – Северна Македония. Нейни членове са представители на парламентарните групи в ЕП и членове на Събранието на Северна Македония. Комисията има двама съпредседатели социалдемократи: Андреас Шидер от Австрия и Соня Мираковска от страната домакин. Членовете на Комисията обсъждаме актуални проблеми на двустранните отношения, изслушваме представители на държавното ръководство, както и на политическите сили. В края на заседанието обикновено се приемат с гласуване препоръки, които се предоставят на  Европарламента, Събранието на Северна Македония, Съвета и Европейската комисия. В Скопие в заседанието взе участие и Н. Пр. Дейвид Гер – посланик на ЕС в Северна Македония, както и Н.Пр. г-жа Ами Ларсон, посланик на Кралство Швеция.

       Новото този път бе включването в програмата по мое настояване и организация на изслушване на три граждански сдружения на българите в Северна Македония. Така за първи път членовете на Комисията имаха възможност да изслушат позициите на македонските българи, представени от три техни организации: Културен център "Иван Михайлов", НИЦ "Св. Кл. Охридски" и "Балкански коридор". Техните председатели Любчо Георгиевски, Георги Трендафилов и Добре Митрев аргументирано изложиха своята позиция относно дискриминационната политика спрямо българската общност. Евродепутатите научиха потресаващи факти за една дълголетна дикриминационна политика, за говор и действия на омразата, които днес вече засягат и децата на българите в Северна Македония.  Много убедително нашите сънародници представиха и отношението си към приетия наскоро от македонския парламент дискриминационен закон за наименованията на гражданските организации, който допуска репресия с ретроактивна сила, т.е. с обратно действие. Това репресивно законодателство в Северна Македония е тъждествено на сходни законодателни актове, които бяха приети и от руската Държавна дума, и с които режимът на Путин цели да отнеме свободата на сдружаване на гражданите на Русия, както и да преследва противниците на агресията срещу Украйна. На основата на изнесените от нашите сънародници факти и наблюдения може да се направи заключение, че македонското държавно ръководство в момента следва изцяло антидемократичните кремълски практики и се опитва да ги представи като „загриженост” за бъдещето на „македонския народ”.  

      След срещата с българските граждански организации се проведе и среща с още четири граждански сдружения  ангажирани с проблеми в областта на върховенството на правото, медиите и дезинформацията, икономиката, правата на човека и екологията. Всички те потвърдиха, че езикът на омразата в Северна Македония е голям социален проблем и той засяга всички други етнически общности, а не само българската. На запитване на колегата Ройтен от Нидерландия дали изнесената от българските жграждански сдружения информация за дискриминационни практики спрямо българите е истина те потвърдиха, че има такива практики и че наистина спрямо македонските българи се прилагат дискриминационни действия и ске използва език на омразата.

        Като цяло картината която тези независими организации нарисуваха пред нас бе изключително мрачна и негативна, и рязко се разграничаваше от оптимистичните краски с които представя ситуацията в Северна Македония докладчикът на Европейския парламент за т.нар. напредък на тази страна Илхан Кючюк. Рано е още за декларации, но след като се запознах на място със ситуацията в Северна Македония и два дена слушах македонското политическо говорене е много възможно да не подкрепя при гласуването в Европарламента този доклад.

        Непосредствено преди началото на срещата на Комисията с българските граждански организации направих изказване, в което изложих българската позиция по отношение на евроинтеграционния процес на Северна Македония. Поставих остро въпроса за дискриминацията срещу българската общност. Акцентирах върху обстоятелството, че т.нар. двустранни проблеми между нашите две държави са по същество проблеми за правата на човека и за спазване на европейските ценности. Изтъкнах, че уважението към българското културно-историческо минало в географската област Македония е европейски дълг на съвременната македонска държава. Тя се е ангажирала с договор да изпълнява този дълг, подписала е и конкретни протоколи, в които се предвижда как той да бъде изпълняван и реализиран. Опитът на политици и общественици в Северна Македония да заобикалят договореното между нашите държави, да не го изпълняват напомня много на поведението на Кремъл по отношение на договорно-правните украинско-руски отношения. Северна Македония се опитва да действа като Русия в отношенията си, както с България, така и спрямо нашите сънародници. И това е недопустимо. Нещо повече. Изключително циничен е опитът на държавници и политици да обвиняват именно България за нашата доказано добросъседска политика, в резултат на която Северна Македония е независима държава и член на НАТО. Кощунство е да сравняват българската политика с политиката на Путиновия режим спрямо Украйна. За съжаление този цирков македонски номер целящ да представи днешните македонци като „жертви” на „проруска България”, се приема безкритично от някои евродепутати, които така и не положиха минимални усилия да се запозднаят с историята - далечна и близка, на българо-македонските отношения.  

       Много остро говорих и за последните антибългарски изстъпления в Северна Македония – опитът за убийство на Християн Пиндиков, нападенията срещу български културни клубове, скандалното изготвяне на „черни списъци” с българи, които да не се допускат на македонска територия. Всъщност това са  антиевропейски, а не просто антибългарски действия. Защото българските граждани са европейски граждани, нещо което все още не може да се каже за македонските граждани, които продължават да живеят в югославското комунистическо време. И да дъвчат доктрината на това време – македонизмът, който е антибългаризъм в постоянно действие. С тази доктрина те не трябва да бъдат приемани в Европейския съюз.

         За съжаление в заседанието на Комисията в Скопие не взеха участие поради различни причини останалите наши представители:  Атидже Алиева – Вели, Сергей Станишев и Ангел Джамбазки. Но мисля, че в рамките на двудневното заседание успях да дам отговор на всички въпроси, които се повдигаха както от македонска страна, така и от страна на някои евродепутати като лявоцентриста Тайс Ройтенбез да се замисля подкрепя македонската позиция и хал хабер си няма  от историята на българо-македонските отношения.  А и не се интересува да разбере истината. Той предпочита гостоприемството на домакините. Спор няма, че македонците  са гостоприемни и особено са убедителни „на маса”.

Следва продължение>>>