Продължение...

Началото четете тук>>>

            В следобедното си изказване във вторник специално за македонските депутати наблегнах на всички т.нар. спорни въпроси и заявих категорично, че пътят на Северна Македония към членство в ЕС минава само и единствено през подобряване на двустранните отношения с България и изпълнение на критериите за членство. 

         По време на заседанието бяха обменени мнения относно спазването на върховенство на закона и борбата с корупцията; проблемите на гражданското общество и независимостта на медиите; добросъседските отношения и сътрудничество; мерките за справяне със замърсяването и икономическата криза.

           Проведохме срещи с вицепремиера Фатмир Байтики, с председателя на парламента Талат Джафери и с представители на основните политически партии. Изводът, който правят след всички тях е, че в момента в Северна Македония съществува силна политическа конфронтация, която няма да позволи да се изпълнява ефективно Договора с България и да се прилагат протоколите към него, което е условие за начало на истинския преговорен процес – отварянето и затварянето на отделните преговорни глави. Констатирани бяха множество нарушения на правото и корупция по високите етажи на властта.

         Промяната на Конституцията и вписването на българската общност в нея наравно с останалите общности към настоящия момент изглежда напълно невъзможно. Както сподели председателят на парламента Талат Джафери той би искал да бъде оптимист, но реалността е различна. И не вдъхва оптимизъм.  Благодарих му за откровеността.

         От изказванията на опозиционните политически партии останах с впечатлението, че тяхната конфронтация с управляващите е много силна във всички области и така ще продължи до предстоящите през следващата година избори.

В частта за добросъседските отношения македонската страна и за съжаление евродепутати като социалдемократът Андреас Шидер от Австрия и Тайс Ройтен от Трудовата партия на Нидерландия, както и колежката от ЕНП Марион Валсман от Християндемократическия съюз на Германия от Тюрингия, заеха позиции, които практически влизаха в противоречие с т.нар. френско предложение и с преговорната рамка на страната. Основното в тях бе, че процесът на присъединяване не следва да се използва за разрешаване на двустранни спорове. Противопоставих се на тази им позиция, защото тя не отчита същността на т.нар. българо-македонски спор, пренебрегва и подписаният между нашите страни Договор. За съжаление в приетите в края на заседанието препоръки до Съвета, Комисията и Европарламента бе гласуван текст, според който „процесът на присъединяване не следва да се използва за разрешаване на двустранни спорове”.  А в друг текст от същите препоръки се призовават България и Северна Македония да изключат културно-историческите въпроси от присъединителния процес, като те бъдат адресирани само на двустранно равнище.

        Абсолютно неадекватен на ситуацията в страната бе и още един текст от приетите препоръки на който също се противопоставих, а именно твърдението, че Северна Македония играе конструктивна роля в развитието на двустранното сътрудничество с всички съседни държави и има проактивна роля в регионалните инциативи. Това е лъжа, но... гласувана от евродепутати! Гласувайки против препоръките се опитах да дам ясен сигнал, че България ще продължи да отстоява европейските принципи и ценности като защитава своята европейска и национално отговорна позиция.  

Всъщност т.нар. двустранен спор между България и С Македония е въпрос за спазване на човешките права и зачитане на основни европейски ценности, каквито за всеки народ са неговата история и култура. Ние не може да се откажем от своята история и култура създавана в географската област Македония, за да начешем антибългарската краста на днешната македонска политическа класа. Не можем да оставим своятао култура и история за еднолична употреба от днешния македонски политически елит или от македонски псевдоучени, които са доказани фалшификатори.

         България не може да изостави на произвола на съдбата македонските българи, защото те са наследници на нашите велики възрожденци, на борците за национално освобождение през XIX и ХХ век, на страдалците от времето на югославския комунистически режим. Дългът към собствения ни народ е европейска ценност. И ние не можем да го изоставим на произвола на съдбата.

     България е изправена пред ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ в отношенията си със Северна Македония. Призовавам всички български политици да осъзнаят това. Всяка отстъпка пред македонизма е предателство спрямо българския народ. Същевременно не мога да премълча, че политическата и икономическа дестабилизация на нашата страна в последните две години на „промяна” отлично обслужва антибългарските македонски аспирации. Не само македонските политици, но и европейски депутати не виждат в нашата страна силен и авторитетен фактор и партньор за обща политика. Това че нямаме стабилно редовно правителство подсилва антибългарските настроения в Северна Македония. Затова и македонски депутати си позволяват да сравняват „агресията на България” спрямо Северна Македония, както те твърдят, с агресията на Руската федерация спрямо Украйна. Целта е Северна Македония да се представи в европейското огледало като жертва на една реваншистка, агресивна, „неофашистка”  българска политика. За съжаление тази им позиция намира подкрепа от депутати в Европейския парламент.