Като се позовава на становището на Съда на Европейския съюз от 2021 г., според което ЕС може да ратифицира Истанбулската конвенция, дори ако това не бъде направено от всички негови страни членки, Европейският парламент гласува присъединяването на ЕС към документа. Ратификацията ще стане с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие.

България, Латвия, Литва, Чехия, Словакия и Унгария не са ратифицирали документа. Българският Конституционен съд през 2018 г. прие, че в Конвенцията са застъпени правни концепции, свързани с понятието "пол", които са несъвместими с основни принципи на Конституцията на Република България.

Въпреки това, след като мине през Съвета на ЕС, Истанбулската конвенция ще стане задължителна за всички страни-членки, в това число и за България.

Налице е прецедент, който практически не отчита, че гражданите на България, Литва, Латвия, Чехия, Словакия и Унгария не са съгласни с положения, залегнали в документа. Противопоставянето е заради начина, по който чрез Конвенцията се легализират понятия, като например посоченото в чл.4 точка „в“: „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.

„Невидимата заплаха“ от прецедента е, че в Брюксел надмощие вземат федералистките възгледи, а хора, които се определят като привърженици на левите и „прогресивни“ неолиберални течения са решени да налагат вижданията си без обсъждане и като игнорират демократичната воля на европейски граждани, несъгласни с подобни тенденции.

Не такава е идеята за градежа на единна Европа – единението, заложено в основите на Европейския съюз, се опира на зачитане на различното мислене и многообразието на традициите. Отклоняването от тези принципи създава усещане за подобие на бившия соцлагер.

Златко Станоев, ДНЕС+