Днес премиерът ни и военният ни министър са поставени на дръвника от руската дипломация, но урокът на Стефан Стамболов е ясен - работете без компромиси

- Проф. Палангурски, 25 години честваме Деня на Независимостта като празник. Вие сте сред инициаторите за реабилитацията - как се роди идеята?

- Още по тоталитарно време в Историческия факултет на Великотърновския университет имаше хора, които се занимаваха научно с този проблем. Там започна реалната реабилитация.

На конференции на ВТУ и институтите на БАН се уточниха националните елементи на събитието, защото то бе подценявано по идейни и политически причини.

След 10 ноември се започна, но не завърши процесът на нормализация на националния празничен календар

Още водим дебати кои празници как да се празнуват. Съединението на 6 септември премина някак по-спокойно в този календар и остана реабилитацията за 22 септември - независимостта като елемент от националноисторическото ни битие.

Логично от научно се премина към гражданско и политическо търсене на решение. Много хора бяха ангажирани в тази кауза. Част от тях не са живи и трябва да ги споменем, като покойния артист Сава Димитров. Активен бе и политикът Пламен Радонов и колегите му депутати от СДС.

- Знае ли българинът какво празнуваме на този ден?

- За едни е почивен ден, за други - възможност за късно лято, за трети - празник. За мен е важно другото - празникът стана част от календара, не само държавния, а и човешкия.

Виждам много хора на тези дни да се движат из страната, което е знак, че са го приели като част от битието.

- А какво е значението на 22 септември 1908 г. в исторически план?

- Втората българска държавност губи своя суверенитет след битката при Черномен през 1371 г. и България в продължение на четвърт век е васална, преди през 1396 г. окончателно да загуби своя суверенитет.

Т.е. през 1879 г. България беше върната в статуса на васална държава, а през 1908 г. тя придоби пълния си суверенитет.

До днес, когато става въпрос за България, в много европейски енциклопедии пише: независима и свободна от 1908 г. За международното право, за историята България от 1879 до 1908 г. е намерение, не е държава с всички правомощия. Това е окончателното възстановяване на загубения суверенитет през XIV век. Всяка друга държава би се гордяла с подобен елемент от своето историческо минало. Само ние като че ли се срамуваме.

Големи народи като поляци и чехи успяха да възстановят модерната държавност чак след нашата независимост. Така че ние сравнително бързо и за кратко време излизаме от Османската империя първо като васални, за да стигнем до пълния си национален суверенитет.

- Какво е най-важно да се знае за този акт?

- Главни действащи лица са хората от правителството на Александър Малинов. На тях им се падна тежката участ или възможността да решат този въпрос. 4-5 са опитите за обявяване на независимост и съобразно международната конюнктура са спирали, тъй като нашите политици се съобразяват много сериозно с международната обстановка.

Трябва да разберем, че няма напълно независими държави. Логично е да не поставяш страната пред свършен факт, пред опасност от международна изолация, ако не успееш да докараш дадено събитие до край.

В това отношение нашите политици проявяват разум. Още първата идея за независимост е веднага след Съединението. Въпрос е на момент, на подготовка, а и не биваше да се бърза, защото всички балкански народи са постигнали своята независимост след военни конфликти.

Само ние минахме без този “разход”. Кардиналните промени за нацията не се правят в рамките на едно поколение, защото, ако оставим на едно поколение цялата отговорност да реши даден въпрос, това означава, че то ще стигне до катастрофа.

Затова много внимателно всички политически формации, независимо дали са власт, или опозиция, вземат много важните и точни решения.

- Подценява ли се ролята на Фердинанд?

- В България се опитваме да делим княза от държавата. Той е държавен глава, главнокомандващ на армията. Логично е, че правителство и държавен глава трябва да бъдат в синхрон при такава ситуация, макар че в случая има противоречия помежду им.

В един момент князът е движещата сила, в друг - изпълнителната власт, и симбиозата помежду им даде бърз резултат.

Има нещо шизофренично в поведението към Фердинанд на българското общество

Той е владетел, носещ втората царска титла след Русия, макар че по историческо предимство е българската.

Връщайки държавата към независимостта в средновековния аспект, логично Фердинанд постига нещо, което сме загубили преди 5 века. Шизофреничното е, че празнуваме този празник, а главния герой го няма.

Стои непогребан въпреки желанието си да бъде погребан в любимата България, както казва. Учуден съм и от пасивността на двореца по тази линия.

Крайно време е да знаем гроба на един български цар. С изключение на княз Александър нямаме запазени гробове на нито един български владетел.

- Има ли паметник на Фердинанд някъде в България?

- Не, и това е интересното. Човекът, направил България независима, водил победоносната Балканска война и дядовците ни в три войни, няма паметен белег. И гроб няма.

Колкото и да е ненавиждан по политическа конюнктура и не само, все пак той вече 105 г. не е в държавната власт. Време е да приключим с този епизод от историята.

- Доколко независими сме днес според вас?

- Ние никога не сме били толкова независими, колкото сега. България никога в 13-вековната ни история не е имала толкова съюзници във външнополитически аспект и не е имала подобен огромен пазар на своите стоки.

Дори на Балканите сме съюзници с 4 от 5-те държави, с които имаме общи граници. Това няма да го намерите в нито един исторически момент от нашата многовековна история. От гледна точка на самостоятелността и вземането на решения сме напълно независими.

- Но пък нашите политици много често намират "алиби" за непопулярни мерки в решения на ЕС. Пресният пример е с протестите на земеделците и освободения внос от Украйна.

- Използват го донякъде като алиби, защото обясняват нещата политически.

Човек е настроен винаги да смята, че някой нещо му отнема

Истината е много простичка - общ пазар и равен достъп. Не може да ползваш субсидиите на ЕС в своя полза, а в същото време да нямаш участие в общия пазар.

Българите наясно ли са, че ако загубим този пазар, само за една нощ 30% ще бъдат безработни? А че ако извадим страната от системата на НАТО и започнем да плащаме 20% от бюджета за армия, както по Живково време, заплатите ще паднат с 1/5 за една нощ.

Но политиците обичат да говорят с хоризонт предстоящите избори. А дългосрочната истина е тази - ако ние сме готови да загубим 80% от пазарите и да дадем още 1/5 от националния си доход за военни разходи, да излизаме от двете структури.

Само че излезте и го кажете, ама не го казват.

- Заговорихте за НАТО - нарастват ли заплахите за България в контекста на войната в Украйна?

- Още в първия ден заявих, че войната ще продължи 3 до 5 г. Не може да се случи на фронта да бъдат армиите на 200 милиона души и това да приключи за няколко дни.

А след варварските нападения над Украйна, повярвайте ми, познавам добре украинския народ, те ще се бият до последния украинец. Дори и да нямат с какво, ще режат гърла с ножове и с тръстика, ако трябва.

Но как говорят българските политици? Нека си припомним какво поиска Русия от България преди избухването - да напуснем НАТО, да се върнем към 2007 г. Никой не е отправял такава заплаха към България от 1941 г.

Русия - една ядрена държава, заяви на България, че трябва да напусне съюзите, в които участва. И всички български политици гледаха като зайчето питона. И никой не излезе да каже: “Българи, заплашени сме!”.

И никой не е свалил руската заплаха за това. Войната се води според руското външно министерство за същите цели, които са поставени тогава. Черно море в момента е алея на мини. Войната е на 500 км!

При съвременните технологии се радвайте, че ракети не падат, не някакъв изхвърлен на брега дрон.
В Черно море се движи руска флотилия в българската икономическа зона.

Това си е жива провокация и те ще продължават. Аз очаквам опит за преврат в България. Истината е, че докато руската резидентура не свали това правителство, няма да се спре.

В момента министър-председателят и военният ни министър са поставени на дръвника от руската дипломация

и тя ще използва всички средства да ги свали. Няма да изчака 7-те месеца, очаквам провокация след провокация всеки ден.

По този начин навремето се сваляха правителства в развиващи се държави Създават се предпоставки за антиправителствени, антикоалиционни и всякакви други действия. Така че с помощта на президента и други такива институционални движения като 3 март вероятно ще успеят да свалят това правителство.

- Има ли полезен ход правителството?

- Да, просто трябва да работи. Отварят учебника, поглеждат какво е правил Стефан Стамболов. Урокът е кратък, но е достатъчно ясен - започват да си вършат работата без никакви компромиси.

За да оцелеят в атаката, която се контролира от външна разузнавателна служба, не ти остава нищо друго, освен да действаш категорично и безвъзвратно.

- Изненада ли ви, че идеята за смяна на националния ни празник 3 март се появи в проект за промяна на конституцията?

- Не, защото никой не чете конституцията. Там няма понятието национален празник. Има официални празници, но ние сме обявили “празник на празниците”, който е неконституционен.

Национален празник по конституция не може да има - така са написали тези, които реват за 3 март

Тогава вече идва следващият въпрос, какво празнуваме - независимостта или васалитета. Онова, което сме загубили през 1371 г. и сме го възстановили 1879 г.

Проверихме над 160 държави и те празнуват своята независимост, началото на своите революции или онзи момент, в който са се появили на политическата сцена в международен план.

Единствените, които празнуват васалитет, са България и Централно-африканската република. Ние празнуваме нещо, което дори руската дипломация отказа да признае, че е факт. На Берлинския договор те дори дума не споменават за Сан Стефано.

Това е един пиар ход, който руснаците ни прехвърлиха - да смятаме, че трябва да сме им вечно благодарни. Така казва самият граф Игнатиев: “Те откъде да знаят българите какво сме обещавали”

И ние го празнуваме като национален празник. Аз не искам да бъда централноафрикански абориген. Ако говорим за календар, да седнем да говорим с факти.

Никой от третомартенци не иска да говори с факти - когато дойде време за дебат, изчезват. Повечето историци смятат, че 3 март трябва да остане като част от празничната система.

Той трябва да остане заради два факта, които ние упорито премълчаваме. На 3 март 1886 г. е подписан мирният договор със Сърбия след Сръбско-българската война.

Сърбия по същество е принудена да признае Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Да сте чували на 3 март някой да споменава за това? Да сте чували, че на 3 март 1918 г. българската държава е победител над Руската империя и участва във възстановяването на държавността на балтийските държави и Украйна?

Мълчание и по този въпрос. Ако ще празнуваме, празнуваме трите годишнини, само че съм сигурен, че тогава руската посланичка няма да се изправи до президента. Ето това е начинът, по който се използва празничният календар за политика.

Проф. Милко Палангурски е историк. От 43 г. е преподавател във ВТУ, където е получил и своето образование. Специалист е по политическа и стопанска история на България, конституционно устройство и дипломатическите връзки на България с Русия

Дима Максимова/24 часа