Ако някой преброи леглата в домакинствата и броя на членовете им, ще се стресне сериозно от резултата

В България много обичаме да повтаряме като развалени механични зайчета, че сме най-бедните в ЕС, и да се сравняваме с румънците или албанците. Голям кеф ни прави, ако излезе някоя класация, която показва негативен тренд като например тазгодишното издание на индекса за човешкото развитие на ООН, където се отчете голям спад за България. Само че малцина си направиха усилието да се задълбочат какво се крие зад този индекс и че

спадът се дължи на увеличената смъртност по време на пандемията

И докато върви това мрънкане, малцина сънародници си дават сметка, че у нас все още има ужасяваща бедност с африкански размери.

Но за нея няма официален измерител или статистика. У нас не всички хора имат собствени легла. Те или споделят леглото си с още хора, или спят на нещо друго - дюшек на пода, дъски, стари черги. Тази бедност не интересува повечето хора, защото тя се отнася за онези другите - некъпаните, неработещите, дето си продават гласовете. И това не са пенсионерите, за които всички се грижат, но те са си заслужили съдбата. Всъщност наличието на солидарност с

най-пауперизираната: най-обедняващата част от хората е главният белег за цивилизованост на едно общество

И не става дума за политически клишета за ляво, дясно и по средата. А за нормална човечност. Свръхексплоатацията може би носи много пари на работодателите. Но можеш ли да бъдеш щастлив и богат, ако знаеш, че има хора, за които стара пружина за легло е разкош. И не става дума за благотворителност или реставрация на социализма, а за нормална социална отговорност, която позволява на обществата да съществуват изобщо.

Сега много патос има за пияните шофьори, които карали и не ги санкционирали. Но същото е и с работещите бедни. Не може да работиш най-неприятна и тежка работа и да не можеш да купиш легло за порасналото си дете. Или пък да го получиш под формата на някакво подпомагане или благотворителност. Независимо държавна или частна.

Пауперизацията - крайното обедняване на големи части от населението, е феномен на капитализма, свързан със стремежа за свръхпечалби и постоянен растеж. Това са т. нар. още работещи бедни. Процес, при който по време на кризи се свиват постоянно разходите за труд, главно от най-уязвимите слоеве на обществото. Малцинства, младежи.

Особено характерен парадокс е, че се появява при голям дефицит на работна ръка

Така е било в Япония и Германия след Втората световна война заради убитите мъже по фронтовете. Вместо, когато се търси квалифицирана работна ръка, тя да продава труда си по-добре, става обратното - нискоквалифицираните стават все по-експлоатирани и постепенно се декласират напълно и стават потомствени бедняци.

Ако нямаш чисти дрехи, за да отидеш на интервю за работа, и нямаш някакви специфични умения, не можеш да намериш високоплатена работа и съответно поемаш каквато и за колкото намериш. Съответно нямаш осигуровки и децата ти губят социални асансьори като добро образование. И се влиза в спиралата роден беден, живееш беден и ще бъдеш наследен от бедни.

Дори и Путин да не пусне бомбата, неконтролираната бедност рано или късно ще счупи държавата. И това не е проблем на политиците и страната, а на българското общество като цяло.

Като се каже циганин, повечето ни сънародници гнусливо сбръчкват нос. “О, това са едни мръсни, миризливи хора, които не работят и крадат”. И винаги е придружено от допълнението :“Аз не съм расист (расистка), но защо поне не се къпят”. Истината е следната: Циганите не са нечистоплътни, а са просто бедни. И изобщо не е вярно, че не се къпят или не се перат. Ако някой бял българин се престраши и влезе в циганска махала, първото, от което се впечатлява, е количеството прани дрехи. Това е така, защото те са бедни и нямат много дрехи, вършат мръсна и непривлекателна работа и съответно се цапат много. Крадат от глад, и то не всички. Има цигански общности, в които кражбата е абсолютно недопустимо явление. За съжаление, неподдържаните жилища, тела и облекло стават вече характерни и за белите българи, даже от сравнително новопостроените квартали. И това е факт, който е тъжен и не влиза в клишето “беден пенсионер от краен квартал”

Децата без легла и без чисти дрехи - новият индикатор на европейската бедност

Нов индикатор за реалната бедност в европейските условия се налага все повече като точен измерител на мизерията. Защото всичките макроикономически алабализми като БВП на глава от населението, линии на бедност и прочее уж обективни фактори реално не дават картина за бедносттта в Европа като цяло и България в частност.

Разбира се, че не може да се сравнява бедността в България със страните от субсахарския пояс. У нас, както е известно, гладни гробища няма. Климатичните особености не позволяват да има истински глад. Така е и в повечето европейски държави. Има и сравнително добре работещи системи за подпомагане. Но ако някой член на семейството, обикновено това са деца, няма собствено легло и собствени чаршафи, това е категорично доказателство, че това семейство преживява в крайна бедност, дори и да не гладува или студува. Затова многобройните социални служби и неправителствени организации у нас трябва да вземат да преброят броя на леглата в домакинствата и да го сравнят с броя на членовете му. Резултатът ще е стряскащ. И преди да им подаряват таблети, да вземат да им подарят по една пружина. Фактът, че няколко поколения спят на едно легло, може би изглежда хипарско алтернативен, но зад него се крие крайна мизерия. Това означава, че въпросното домакинство не е в състояние да отдели средства за нещо друго освен храна, алкохол, цигари и отопление. Това домакинство не е в състояние да посрещне какъвто и да било извънреден разход от типа - пътуване до друго населено място или влизане в болница.

Друг критерий за измерването на бедността, който набира популярност във Великобритания, е дали домакинството може да покаже поне един комплект чисти дрехи за всеки един член. Тук някой ще каже: “Ама те, циганите, са си мръсни, не държат на тия неща”. “И англичаните, и те са едни бели цигани”, ще добави друг умник.

А всъщност възможността да имаш чисти дрехи за децата си е най-безспорният критерий имаш ли пари за сапун, топла вода и измъкнал ли си се от вълчия капан на храната и никотина. Вероятно мамите, които изхвърлят всяка година по един куфар детски дрешки, се чудят за какво става дума. Но за доста хора на европейския континент възможността да се преоблечеш е лукс. И тук не става дума за нови модни маратонки, а изобщо за чисто и здраво бельо, завивки, памперси. Да не говорим за такъв лукс като чорапи./24 часа