Бедността у нас лека намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга. Подобренията обаче са бавни, а политическият хаос обещава да забави с години фундаменталната промяна на социалната система, която има реален потенциал да забърза положителните тенденции.

Това се показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ) и коментиран пред БНР-Радио София от икономиста Адриан Николов.

През 2023 г. линията на бедност общо за страната e 637.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,3259 млн. лица, или 20.6% от населението на страната.

Свиването е около 1,5 пункта за година, което скоро не се е случвало.

"Промените са много динамични. По-добре е да поизчакаме поне още 1-2 години. Тогава ще знаем всъщност дали става дума да трайно намаление на бедността  или пък напротив, става дума за някаква временна корекция и ще се върнем към предишната тенденция на леко увеличение", отбеляза Николов.

Според него през последните няколко години у нас се прилага правилен подход с обвързване на социалните помощи с линията на бедност и въвеждане на подоходен критерии и по-прецизно таргетиране на пази подкрепа.

Въпреки лекото свиване, неравенството в България остава далеч от европейските цели.

Безработицата остава водещ фактор за бедността. Делът на бедните сред лицата над 18 години е 57%, докато сред работещите – 11%. За година има чувствителен спад от 14 процентните пункта на бедните пенсионери.

Безработицата е причина за 67% бедни сред хората с начално и ниско образование, с основно – са бедни 33%, сред тези с висше – 3,2%.

Всеки десети работещ е беден.

Структурата на съответното домакинство също има значение за попадане сред бедните.

"Ако имаме семейство с двама работещи, дори с минимална заплата, те трябва да имат 4 или повече деца, за да влязат в групата на бедните. Завършването на средно училище успява да измъкне много, много хора от тази група%, подчерта икономистът.

При регионален разрез на данните, може да се забележи разлика до 2:1 на средните заплати.