1 368 700 българи или 21.2% от населението на страната са били под прага на бедност през миналата година. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за индикаторите за бедност и социално включване за 2025 година. Те са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация.

Линията на бедност общо за страната през 2025 г. е 866.67 лв. средно на месец за лице от домакинство. Спрямо предходната година й се повишава с 13.5. Същевременно относителният дял на бедното население намалява с 0.5 процентни пункта.

Ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални плащания като обезщетения, социални и семейни помощи и добавки, равнището на бедност се вдига от 21.2 до 29.0%, или със 7.8 процентни пункта. Ако се махнат и пенсиите, то нараства до 45.4%, или с 24.2 процентни пункта.

55.1% от пълнолетните българи под прага на бедност са безработни, като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо 2024 г. с 0.3 процентни пункта - до 11.8%. При работещите на непълно работно време се отчита близо 3 пъти по-висок риск за изпадане в бедност спрямо работещите на пълно работно. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Съществено влияние оказва и образователният ценз. Най-много са работещите бедни с начално или без образование - 47.2%. С нарастване на образователното равнище, относителният дял на бедните сред работещите намалява над четири пъти за хората със средно образование. Най-малко са работещите висшисти под прага на бедност - 4.3% от всички работещи бедни.

Най-висок е делът на бедните в домакинствата от двама възрастни с три или повече деца - 52.3% за 2025 г., и един родител с деца - 40.4% за 2025 година. Сред хората, живеещи сами, рискът от бедност при жените е с 3.7 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. При самотните възрастни хора над 65 години рискът от бедност е с 16.0 процентни пункта по-висок спрямо самостоятелно живеещите, които са под тази възраст.

Оценка на бедността по етнически признак

Анкетираните сами определят етническата си група, а отговорът на този въпрос от въпросника на НСИ е доброволен. Етническата група на децата се определя от родителите им. През 2025 г. най-висок е делът сред бедните на хората, самоопределили се като част от ромската етническа група - 65.5%, а най-нисък - при българската етническа група - 15.1%.

Сред бедните от българската и турската етнически групи преобладават пенсионерите - съответно 45.1 и 32.1%, а при ромската - работещите - 32.5%.

Материални и социални лишения на домакинствата

В това отношение се отчитат субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата за възможностите им за задоволяване на отделни нужди и потребности. През 2025 г. 15.0% от населението отчита, че живее в тежки материални и социални лишения, като се наблюдава намаление с 1.6 процентни пункта по-малко в сравнение с 2024 година. Затрудненията при задоволяване на определени нужди и потребности се различават в зависимост от етническата принадлежност. Такива имат 10.0% от българската етническа група, 19.9% от турската и 55.3% от ромския етнос.

Лица, живеещи в домакинства ниска икономическа активност

Икономическа активност за домакинството се изчислява на база на реално отработените месеци на всеки член на домакинството в активна трудова възраст спрямо общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи при пълна заетост. За работещите на непълно работно време броят на месеците се преизчислява към пълно работно време въз основа на отработените часове. Нисък интензитет на икономическа активност се отчита при работещите под 20% от потенциала си.

В домакинства с ниска икономическа активност живеят 241.5 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 6.9% от населението. Спрямо 2024 г. относителният им дял намалява с 0.2 процентни пункта, а делът при мъжете (6.6%) е с 0.6 процентни пункта по-нисък от този при жените (7.2%).

Комбиниран индикатор

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията "Европа 2030" от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

Комбинирането на трите показателя показва, че през 2025 г.

През 2025 г. 29.0% от населението или 1 868 900 българи са били в риск от бедност и социално изключване. Делът има намалява с 1.3 процентни пункта спрямо 2024 г., като при мъжете намалението е с 1.4 процентни пункта, а при жените - с 1.2 процентни пункта.

Деца в риск от бедност и материални лишения

През 2025 г. 27.0% от децата в България на възраст до 17 години са изложени на риск от бедност. Те са с 1.2 процентни пункта по-малко спрямо 2024 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 13.4 процентни пункта.

73.3% от децата с родители с начално или без образование са живели в бедност. Приблизително 11 пъти по-малко са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност - 6.7%.

Материални лишения при децата между 1 и 15 години

През 2025 г. относителният дял на децата с материални лишения е 26.7%, а за 0.9% от тях нито една потребност от наблюдаваните от НСИ показатели не може да бъде удовлетворена по финансови причини.

22.1% от децата не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината, вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училище и др. Колело, ролери, кънки и др. екипировка за игри навън не могат да си позволят 18.8% от децата, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 17.5%. През 2025 г. 48.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност. През 2025 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 17.3% от българската етническа група, 29.6% от турската етническа група, 73.5% от ромската етническа група и 17.1% от друг етнос. Нито една потребност (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0.3% от българската етническа група, за 0.6% от турската етническа група и за 4.6% от ромската етническа група. Около 29.0% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 34.0% от турската етническа група и 75.5% от ромския етнос.

Бедността по региони

При изчисляване на линията на бедност по области е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2025 г. най-ниска е линия на бедност в областите Силистра и Видин - съответно 580 и 664 лв., а най-високата - в област София-град - 1 304 лв., следвана от областите Варна (977 лв.), Русе (904 лв.) и Стара Загора (883 лева).

Най-висок е делът на бедните в областите Стара Загора - 28.4%, Сливен - 23.9%, Търговище - 23.7%, и Ловеч - 22.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Враца - 10.5%, Кюстендил - 12.1%, и Габрово - 12.3%.

Линията на бедност за 2025 г. нараства спрямо 2024 г. във всички области без Перник, където се наблюдава намаление с 2.6%. С най-голямо нарастване са областите Пазарджик (с 33.3%), София (с 29.0%), Видин (с 26.8%) и Габрово (с 25.8%).

В област Кюстендил е най-нисък относителният дял на бедност за мъжете - 10.0%, а с най-високо равнище е област Стара Загора - 29.8%. В област Враца жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.8%, при 27.1% за област Стара Загора.

Делът на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с над 5 процентни пункта спрямо мъжете в областите Русе, Перник, София-град, и Варна. В две области - Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените.