Две трети от българите имат спестявания, но едва 28% продължават да заделят пари

България 16.11.2026 14:36 Снимка: ДНЕС+

Две трети от българите имат спестявания, но едва 28% продължават да заделят пари

Домакинствата предпочитат имоти, банкови сметки и пари в брой пред финансовите инвестиции, а при избора на пенсионен подфонд най-голяма подкрепа получава балансираният вариант

59% от българите разполагат със спестявания, но по-малко от половината от тях успяват да заделят допълнителни средства и в момента. Това показва национално представително проучване на "Алфа Рисърч", проведено сред 1000 души в периода 19-30 октомври 2026 г. Данните очертават преобладаващо предпазливо финансово поведение, при което основната цел на спестяването е осигуряването на резерв за здравни нужди и непредвидени разходи, а не инвестирането с цел доходност.

От всички анкетирани 28% продължават да спестяват. Почти равни са дяловете на хората, които заделят пари редовно (15%), и на тези, които го правят при получаване на по-голям еднократен доход (13%). Други 31% имат спестявания, но вече не могат да ги увеличават. При 18% натрупаните средства засега остават непокътнати, докато 13% вече използват заделените пари. Значителен е и делът на хората без никакви спестявания - 35%.

Източник: Алфа рисърч

Тези резултати показват, че самото наличие на заделени средства невинаги означава финансова сигурност. За много домакинства сумите са малки и могат да покрият само краткосрочни затруднения. Това се потвърждава и от данните на Българската народна банка към юни 2026 г., според които 56% от банковите депозити на населението са до 1000 евро, а други 38% са между 1000 и 25 000 евро. Така 94% от депозитите са под 25 000 евро. Тези данни не обхващат всички форми на спестяване и не показват колко сметки има едно домакинство, но дават ориентир за размера на натрупаните средства.

Допълнителен показател за финансовата уязвимост е, че според Евростат през 2025 г. 42% от българите не са могли да покрият неочакван разход със собствени средства при средно 29% за Европейския съюз.

Здравето и непредвидените разходи са водещите мотиви

Най-често българите спестяват за здраве и лечение - това посочват 37% от анкетираните. Почти толкова (36%) заделят пари като резерв за непредвидени разходи. На следващите места са почивките и екскурзиите (16%), покупката или ремонтът на жилище и образованието (по 14%). Подкрепата за близки е мотив за спестяване при 10% от участниците в проучването.

Значително по-слабо разпространено е спестяването с инвестиционна цел. Само 8% заделят средства, за да си осигурят допълнителен доход след пенсиониране, а 6% - с цел постигане на доходност от инвестиции. Едва 2% спестяват за започване или развитие на собствен бизнес.

Според анализа на "Алфа Рисърч" тази структура показва, че спестяванията в България са насочени предимно към защита от рискове и посрещане на непосредствени нужди. По-ниските доходи ограничават възможностите на голяма част от домакинствата да натрупват капитал за инвестиции и дългосрочни цели.

Спестявания имат по-често мъжете, хората на възраст между 30 и 65 години и тези с по-високи доходи. Най-младите и най-възрастните по-често остават без заделени средства. С нарастването на образованието и големината на населеното място се увеличава и делът на спестяващите.

Източник: Алфа рисърч

Имоти и банкови сметки пред инвестиционните продукти

Недвижимите имоти остават най-предпочитаната форма за съхранение на спестяванията - 30% от анкетираните ги определят като най-подходящ избор. Следват парите по разплащателна сметка (27%), банковите депозити (25%) и наличните пари в брой у дома (21%).

Сред по-модерните инвестиционни възможности най-голям интерес има към инвестиционното злато, среброто и другите благородни метали - 18%. Инвестиционни фондове или акции посочват 12%, а 10% предпочитат да влагат средства в собствен бизнес. Доброволните пенсионни фондове са избор за 4% от анкетираните, а държавните и корпоративните облигации и криптовалутите - за по 3%.

Най-младите проявяват по-голям интерес към криптовалутите, докато доброволните пенсионни фондове са по-привлекателни за хората в предпенсионна възраст.

Според анализа предпочитанията очертават 2 основни подхода към спестяването. Единият е насочен към дългосрочна сигурност, при която водещо място заемат недвижимите имоти. Другият е свързан с готовност за посрещане на неочаквани разходи - затова и парите в брой и банковите сметки остават сред най-популярните възможности. Финансовите инструменти са по-назад в предпочитанията, което отразява по-консервативното отношение към инвестирането, по-слабото доверие и недостатъчната финансова грамотност.

Източник: Алфа Рисърч
 

59% предпочитат балансиран пенсионен подфонд

Проучването разглежда и нагласите към предстоящия избор на подфонд във втория пенсионен стълб. Промените, които влизат в сила от 1 януари 2027 г. и позволяват избор между динамичен, балансиран и консервативен подфонд, засягат 69% от пълнолетните българи. Останалите 31% не са обхванати от тази възможност, тъй като не работят или не са осигурени във втория стълб.

Сред засегнатите малко над половината (55%) вече могат да посочат кой вариант биха предпочели. Въпреки наближаващия краен срок за избор в края на ноември, 32% все още не могат да преценят без допълнителна информация, а 13% са склонни да оставят средствата си за служебно разпределение според възрастта.

Сред хората, които вече са избрали конкретен вариант, най-предпочитан е балансираният подфонд с 59%. Динамичният събира 24%, а консервативният - 17%.

Служебното разпределение предвижда по-висок риск при по-младите осигурени и постепенно преминаване към по-консервативни инвестиции с наближаването на пенсионната възраст. До 50 години средствата се насочват към динамичния подфонд, след това - към балансирания, а през последните 3 години преди пенсиониране - към консервативния.

Източник: Алфа Рисърч

Предпочитанията на анкетираните следват сходна логика, макар балансираният вариант да е водещ във всички възрастови групи. По-младите по-често избират динамичния подфонд, а при хората на възраст между 50 и 65 години подкрепата за балансирания е най-категорична. Сред пенсионерите е по-голям делът на предпочитащите консервативния вариант.

Хората, които вече имат спестявания, по-често могат да посочат и предпочитан пенсионен подфонд. Според анализа на "Алфа Рисърч" опитът им с финансови решения вероятно ги прави по-подготвени да изберат сами как да бъдат управлявани средствата им за пенсия.

Резултатите от двете части на изследването показват сходна нагласа: българите предпочитат сигурността и умерения риск както при личните си спестявания, така и при избора на начин за управление на пенсионните средства.

CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355