В една страна, в която болшинството от хората са нещастни, възможно ли е поне кучетата да са щастливи?

Не знаех, че 26 август е Световният ден на кучето – иначе щях да забавя с ден-два публикуването на дописката „Закучване“ /можете да я прочетете по-долу/.

А може би щях да сбъркам, защото „Закучване“ е текст за политиците - и кучетата, които са споменати в него, вероятно никак не са доволни от тяхната компания.

Впрочем, правил съм интервю и с куче – това се случи, когато всеизвестният с щуротиите си режисьор Джеки Стоев дойде в студиото с кучето си и трябваше да го включа и него в разговора.

Беше лесно: задавах въпросите на кучето, а пък отговаряше Джеки. Той е невероятен, може го дори и това – да подели интервю с кучето си.
***
Да уважим Световният ден на Кучето с няколко истории и Кеворкизми.

На брачната церемония на Елтън Джон с неговия избраник Дейвид Фърниш отказали да пуснат в залата Артър.
И за до го вкара, Елтън Джон го обявил за свой кум.
Артър бил любимият му кокершпаньол.
***

Сентръл Парк в Ню Йорк се издържа между другото и с програмата „Осинови си пейка“. Срещу седем хиляди и петстотин долара върху пейката ти монтират възпоменателен плакет. Например: „В памет на Лео и Ласло – великолепният човек и благородното му куче“.
***
Б. П. / БЕЗ ПОРОДА – това отбелязват в паспортите на някои кучета. Въпросното уточнение е много подходящо и за повечето от нашите политици.
***
Големите обобщения, съдбоносните прозрения са оставени на сезонните бояджии - ако искате ги наричайте анализатори. Все едно да оставиш кучето си на кварталния джебчия.
***
Доста политици излъчват невинност, но нямат никакви угризения пред истината – колкото има някое кученце, което е намокрило обувката ти.
***
По днешните стандарти и едно куче би могло да отразява пресконференциите на политиците - излайвайки от време на време или въртейки опашка. Повечето репортери също главно размахват опашки.
***
Политиците се интересуват единствено от собствените си ялови игрички, от нищо друго. И всъщност, кой от тях, за всичките години на Прехода, ще посмее да каже, че не се е отнасял към обикновените хора като към безпризорни кучета.
***
Не са твърде ведри тия фрази – та ме подсещат за въпроса: В една страна, в която болшинството от хората са нещастни, възможно ли е поне кучетата да са щастливи?