Преследвани от вражески дронове, поразявани от артилерия и ракети, те се вкопчват в разрушените си градове, обхванати от мразовитата зима, за да овладеят настъплението на силите на Владимир Путин, които искат да завземат контрола над Източна Украйна, пише в обширен репортаж от Краматорск, Славянск и Дружковка специалният пратеник на "Фигаро" Патрик Сен-Пол.

Изоставянето на един от тези градове на практика би означавало рухване на отбранителната линия. А изоставянето на региона би дало на Москва контрол върху укрепленията, които Украйна е изградила, на стойност десетки милиони долари, както и върху жизненоважна железопътна инфраструктура и земя, богата на минерали и въглища.

Зората пробива през ледената нощ на фронта в Донбас. 5:30 сутринта е и земята вече трепери под рева на руската артилерия и ракети в Дружковка, в Донецка област, където кремълските сили настъпват от Бахмут в опит да превземат стратегическия център Краматорск. Мъжете от 93-та дивизия се топлят край печката, отпивайки горещо кафе, преди да напуснат относителната топлина на командния си пункт, за да се потопят в студа на мисия при -20°C. Съсредоточени върху целта, облечени в бели камуфлажни униформи, за да се сливат със снега, „Марпия“ и „Васил“ (бойни имена), двама войници от 93-ти полк, се качват на старо „Жигули“, въоръжени с пушка и „Калашников“. За разлика от съвременните автомобили 4x4, Ладата от съветската епоха остава сравнително незабелязана. Внезапен изблик на смях разсейва напрежението. „Е, по дяволите, ако някой ми беше казал, че старата кола на баба ми ще стане звезда на френски вестник!“, възкликва Марпия, бършейки сълзите си от смях заедно с Васил, преди да си сложи каската и да се качи в колата.

Васил препуска бързо по заледения път, очите му са залепени за „чуйката“ – детектора за дронове, докато Марпия оглежда небето. Спира своето „Жигули“ няколко километра по-нататък, скрит под дърветата. Останалата част от пътя до позицията им ще бъде пеша, през малка горичка, която трябва да скрие мъжете от руските дронове, които нападат района. Горичката е осеяна с укрепления, изкопани в земята или издигнати от дървесни стволове и защитени с чували с пясък. Позициите на танковете са разположени на равни интервали. Марпия и Васил спират за миг пред спектакъла на бледочервения изгрев над пейзаж от бели полета и хълмове, простиращи се докъдето поглед стига, изпъстрени с безброй черни кратери от бомби. „Слънцето изгрява над Донбас, над свободна Украйна и над нашата територия, окупирана от руснаците. Можете да видите това зрелище само тук“, отбелязва Васил. Двамата са ловци на дронове.

Оптичните кабели на дроновете, оплетени в дърветата, блестят в първите лъчи на слънцето. Като рибарски корди, те свързват руските дронове с техните пилоти зад вражески позиции, дронове, които наблюдават и нанасят удари по „украинската зона на поражение“ - 30-километрова ивица по фронтовата линия, където тези машини могат да убиват. Марпия и Васил внимателно ги издърпват един по един, докато напредват през гората. Васил хвърля тревожен поглед към небето, преди да излезе от гората. Едва стъпил на пътя, той спира на кръстопът и се обръща. Внимавайте къде стъпвате, предупреждава той. Това е едно от местата, където руснаците спускат дроновете си, за да поставят мини. Те приличат на листа или малки камъчета, или са скрити в найлонови торбички. Ако стъпите върху някоя от тях, БУМ! В най-добрия случай ще откъснат крак или крак. Могат също да ни вземат на прицел с дроновете си FPV. Кацат по пътища и покриви и наблюдават с камерите си, чакайки да намерят цели за елиминиране. Тук сме напълно изложени на показ. Страшно е!".

Повечето жители са изоставили този жилищен квартал на Дружковка, разположен на 10 км от първите руски позиции. Няколко редки жители, предимно пенсионери, които не могат да си позволят да заминат, се осмеляват да напуснат домовете си в полярния студ, за да пазаруват между 11 и 15 часа, краткият период от време, когато полицейският час не е в сила. Мъжете от поделението на Марпия са разположени по ъглите на улиците, скрити под дървета или зад къщи. Марпия непрекъснато оглежда небето, търсейки дронове. „Със студа батериите не издържат толкова дълго и имат по-малък обхват. Но е много открито, те могат да видят всичко“, казва той нервно. „Ако летят в ескадрила, няма да мога да сваля пет дрона едновременно, за да ви защитя. Тук смърди. Елате и се подслонете“. Васил и Марпия отварят металната порта на къща и се укриват в двора, откъдето могат да наблюдават небето. Двамата казват, че свалят по десет дрона на ден над този жилищен район със своето поделение. „Руснаците ни изпращат куп дронове-камикадзе, дронове за изстрелване на мини или ракети, оборудвани с термовизионни камери, за да ни вземат на прицел и през нощта, със странни имена: Новгородски кукли, Рубикон, Молния, Ланцет, Караян. Но те произвеждат и изпращат много от тях и постоянно променят методите си, за да се адаптират. Те са много опасни противници. На всеки шест месеца е нова война. Следващото предизвикателство ще бъде кой пръв ще овладее рояците дронове, летящи на групи, като птици, и подпомагани от изкуствен интелект", ни казва Марпия, докато си топли ръцете в къщата над газов котлон.

Изведнъж Васил извиква от двора. „Дрон, дрон!“ Марпия се втурва навън и двамата мъже стрелят по черна точка в далечината, като всеки изпразва по два пълнителя от своя автомат "Калашников". Мъже от техния отряд поемат контрола по-нататък по пътя на дрона, който се изплъзва на екипа „ловци“. Двамата приятели са от едно и също село, окупирано от руснаците, в Запорожка област, където са отглеждали домати до началото на войната. „Ние сме обикновени селяни, борим се за земята си, за семействата си“, казва Марпия. На 34 и 35 години, те се присъединяват към борбата през 2014 г., когато руснаците нахлуват в Донбас, и са сред известните „киборги“, които се сражават срещу руските сили за летището в Донецк. След това се връщат в доматените си стопанства до инвазията през 2022 г. Оттогава те се сражават в Донбас, при Бахмут, Часов Яр, Константиновка и сега Дружковка, за да забавят настъплението на руските сили... четири години война, за да отстъпят около петнадесет километра.

След руските офанзиви през 2014 и 2022 г. повече от три четвърти от Донбас е под контрола на Москва. От 5-те милиона жители, които тази територия е имала преди началото на мащабната инвазия на Русия в Украйна, са останали само 200 000. „Свободният“ Донбас сега е сведен до Донецка област, която Москва иска: Краматорск, Славянск и сбора от малки градчета и села, като Дружковка, които се съпротивляват на руските сили от 2022 г. Украинците държаха фронтовата линия в продължение на години в индустриални градове като Бахмут и Авдеевка, принуждавайки руснаците да плащат висока цена за всеки спечелен километър. Това са единствените два големи градски центъра, превзети от Русия след първата година на войната. Градовете в региона, които все още са под украински контрол, са свързани с един-единствен път север-юг, защитен от мрежи против дронове и образуващ отбранителна линия, която предотвратява навлизането на руски сили. Изоставянето на един от тези градове на практика би означавало рухване на отбранителната линия. А изоставянето на региона би дало на Москва контрол върху укрепленията, които Украйна е изградила, на стойност десетки милиони долари, както и върху жизненоважна железопътна инфраструктура и земя, богата на минерали и въглища.

Отвъд гъсто населените индустриални градове на Донбас се простира обширна открита територия, истинска врата към сърцето на Украйна. „Ако спрем да се бием тук, губим. Не искам да ставам руснак“, настоява „Комерсант“ (военен псевдоним), командирът на ловците на дронове на 93-та бригада, от малкия си команден център, обграден с детектори за дронове. "И дума да не става да дадем на Путин чрез преговори това, което той не е способен да завладее със сила. Тази война се променя постоянно. Засега е полезно да имаме изтребители, които да свалят дронове. Утре може би машина ще прави това, а нашите хора ще правят нещо друго. Ние постоянно се адаптираме".

Източник "Фигаро"

Превод и редакция "Гласове"