Екзотична птица се оказа вицепремиерът и министър на еврофондовете - Мария Недина. Тя е дъщеря на Любомир Недин, бивш изпълнителен директор на Интерхотел "Сандански", и на Димитрина Хаджиева - Недина, бивш депутат от ПП, сега общински съветник в Сандански.

За нейната биография се знае, че е завършила международна бизнес администрация в Ротердам, Холандия, и има опит като финансов и бизнес анализатор в международни компании.

Мария Недина има международен опит като специалист по данни (Data Scientist) и изкуствен интелект. Работила е над 3 години в централата на Twitter в Дъблин, където е заемала позицията ръководител Data Science & AI за отдела за финанси и инвестиции, пише в официалната й биография.

Нейният брат Стоян Недин е съосновател и управляващ партньор във Vitosha Venture Partners – един от водещите фондове за рисков капитал в България.

По време на Сглобката родителите уреждат дъщеря си в държавната администрация - първо като съветник при Пеканов, а после направо като шеф на политическите кабинети на Юлиан Попов и Петър Димитров, с мотива, че много разбира от околна среда и най-вече имала великолепни идеи как да пуснем едни зелени проектчета с европейско финансиране към нашите хора. Например проектче за ядливи чаши за кафе за няколко милиона.

Какво ще прави Мария Недина сега с европрограмите, не е ясно, но може да се допусне, че ще  пренасочи колкото може повече пари за подобни пепейски идиотизми.

Макар някои публикации за нея да са старателно изтири в интернет, все още се върти един разкошен клип, в който вицепремиерът и министър по еврофондовете ни  обяснява как въглищата потъвали като Леонардо ди Каприо с "Титаник". 

Ние обаче ще кажем на вицепремиера: Въглищните централи не потъват като „Титаник“. Те осигуряват базова мощност, стабилност на мрежата и енергийна независимост в моменти, когато вятърът не духа, а слънцето не грее. Маришкият комплекс не е романтичен филмов декор, а индустриално сърце, което бие вече десетилетия.

Истинската опасност не е в това, че въглищата „потъват“. Опасността е в прибързаните политически лозунги, които подменят стратегическото мислене с метафори от Холивуд и италиански реплики, научени от туристически речник, на либерални псевдо демократи.

Ако някой иска да казва arrivederci на българската енергийна сигурност, поне да знае как се произнася. Защото, когато грешиш в езика, това е куриоз. Но когато грешиш в енергийната политика, това вече е национален риск и може да се сблъскаш с айсберг .