„Това води до уродливи резултати и видяхме какво се случи в процеса на избора на тези служебни правителства, когато ръцете на президента са вързани. За малко да се стигне до блокаж на процедурата. Спомнете си, имаше и такива случаи“, посочи той, цитиран от NOVA.

Служебен премиер държавният глава понастоящем може да избира измежду определен кръг от хора - председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. Според първоначалната идея в списъка трябваше да влиза и председателят на ВКС, но впоследствие тази опция отпадна.

Една от поправките е пряко обвързана с начина, по който ще се формира служебен кабинет. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът - след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебен кабинет.

Според приетите промени, когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен премиер, служебното правителство се избира от НС. Президентът насрочва избори за нов парламент в срок до два месеца след назначаването на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите като това вероятно се дължи на предизборната кампания.

Правомощията на президента да определя самостоятелно състава на служебния кабинет бяха отнети на 22 декември 2023 г. с промени в Конституцията, приети от 49-ото Народно събрание. С тези изменения държавният глава вече е длъжен да избира служебен премиер само от строго ограничен кръг висши държавни длъжности, а съставът на самите министри се определя изцяло по предложение на посочения кандидат-премиер. През юли 2024 г. Конституционният съд разгледа текстовете, но не събра необходимото мнозинство за отмяната им, с което ограниченията останаха в сила.