В момента липсва държавата – няма я. Има хора, които се опитват да управляват нещо, но не могат да стигнат до никакво съгласие. До такава степен разпад и липса на реално управление не сме достигали и във времената на много остър сблъсък. Досега страната вървеше в лява или дясна посока, в зависимост от това кой е на власт. Мантрата, че няма ляво и дясно, не работи. Тези, които скандират този лозунг, искат да ни заблудят. Без държава няма как да има ефективно здравеопазване. Това каза доц. д-р Спас Спасков, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Всяко лечебно заведение може да определя цените на прегледите си, за да може всеки да прецени дали да се прегледа там. „Много е важно да има контрол и държавата трябва да бъде на мястото си“, отбеляза гостът. Цени от порядъка на 1500 лева за преглед на дете е тежко изкривяване, близко до изнудването. Контролните органи са тези, които могат да проследят случая.

Маймунската шарка е ранен сигнал за нуждата от превантивни мерки. Това са по-добра хигиена, контрол над летища, медицински заведения и други. Това трябва да бъде следено от единен център. В миналото такъв орган беше така-нареченото Министерство на бедствията. Според събеседника кризисни ситуации е имало и ще има. Затова е толкова важно да се работи за тяхната превенция.

Инфраструктурата на България налага тя да има както големи, така и по-малки болници. В един момент обаче тези лечебни заведения започнаха да страдат от липса на инвестиции, което доведе до влошено качество на услугите, които те предлагат. Това доведе до появата на много повече частни болници. Болниците с влошени показатели обаче не бяха закрити и продължиха да съществуват.

„Трябва да обърнем внимание на показателя, който измерва заетостта на леглата в болниците“, категоричен е доц. д-р Спасов. В държавните и общинските болници тя е под 50%. Важно е не колко са леглата, а колко болни преминават през болниците. НЗОК заплаща брой преминали пациенти. Загубите в държавните лечебни заведения се поемат от държавата чрез кредити от държавна банка. Почти сигурно е, че тези кредити няма да бъдат върнати, а след време ще бъдат опростени. По този начин се поддържа съществуването на неефективни болници.

Има и друг момент. Не може една политическа партия, управляваща в конкретен регион, да си позволи да закрие болница. Така рискува да бъде обвинена от опонентите си. Така се озоваваме в ситуация с болници с изостанало оборудване, ниска ефективност, а в същия момент с разпоредби се забранява разкриването на нови модерни болници. Това е поредният показател, който ни показва липсата на държава.

Гостът сподели, че в периферията на страната има затруднения с достъпа до здравеопазване. В София, Пловдив и Варна има насищане с големи болници и специалисти. Създаването на нови лечебни заведения в тези региони няма да постигне по-добри резултати. За да бъдат добри лекарите, те трябва да имат обем дейност. Трябва да имат възможността ежедневно да практикуват специалността си. Той отбеляза, че това се получава по места, където няма достатъчно хора. Това влияе както на финансовите, така и на медицинските показатели.

За детска болница в България се говори от 40 години. Ако говориш 40 години за едно нещо и нищо не се случва, тогава това не е проблем. Как е решен проблемът с детското здравеопазване в София? В много от другите лечебни заведения има специализирани звена, посветени на детското здравеопазване. Това е една от темите, които политиците обичат да подмятат и да решават частично.

Проблем съществува, но той не е в болничното лечение, а в извънболничното. В Пирогов има 300 болнични легла за деца, а искаме да построим нова болница с 400 легла. В момента деца се лекуват в звената, където има развити отделения и специалисти по кардиология, онкология и други специалности. „Вместо да решаваме проблемите правим по-голяма каша“, отбеляза гостът.