По думите му през следващите години фокусът трябва да бъде върху стабилизацията, предвидимостта и подобряването на здравното образование.

„Цената на дезинформацията в здравната система е на първо място с човешките животи. Оттам нататък следват и икономически проблеми на държавата, които са съпътствани с разходи за лечение на пациентите“, заяви Шарков.

Според него липсата на достатъчно здравно образование създава рискове и при употребата на медикамент. Сред тях често са продукти за отслабване. Като пример той посочи набиращата популярност употреба на пептиди.

„В момента е нашумяло отслабването с пептиди. Продажбата на подобен тип „лекарства“ е единствено чрез електронна рецепта от лекар. Тоест предоверяването и закупуването на подобни медикаменти (писалки) без аргументация или медицинска документация е въпрос, на който трябва да отговаря здравното образование“, коментира здравният икономист.

По думите на Шарков пред Националната здравноосигурителна каса стоят множество предизвикателства, сред които демографските промени и увеличаващите се разходи.

Според него промяната в начина, по който се финансират медицинските дейности, може да бъде стъпка към подобряване на системата. „Преминаването от заплащане за обем към заплащане за качество е стъпка в добра посока“, заяви Шарков.

Здравният икономист коментира и предвиденото увеличение на стойностите на клиничните пътеки. „Увеличението на клиничните пътеки от 10 процента временно ще нормализира ситуацията до края на годината по отношение на това какво се заплаща, но няма да го промени коренно за пациента“, сподели той.

По думите му е важно да се проследи и как ще бъдат разпределени средствата, които се отделят за медицинския персонал.

„Част от средствата да бъдат пренасочени от клиничните пътеки към медицинския персонал - трябва да се види как ще бъде заложено това, за да се прецени как ще се отрази на задържането на кадри. Проблемът е дали средно ще се гледа на лечебните заведения или индивидуално“, обясни Шарков.

Според здравния икономист през следващите години основният фокус трябва да бъде поставен върху стабилизирането на системата и осигуряването на по-добри условия както за пациентите, така и за медицинските специалисти.

„Фокусът в следващите години - на първо място е стабилизацията на системата и да не бъдат орязвани възможностите на пациентите към по-добро образование, увеличаване на пакета за диагностика, подобряване на заплащането на медицинските специалисти и не на последно място създаване в пациента усещане колко струва неговото лечение, когато то е навременно или ненавременно“, посочи той.

В заключение Шарков определи необходимостта от комплексен подход като ключова за развитието на здравната система. „Комплексен подход - образование, стабилизация и предвидимост“, обобщи здравният икономист.