Без задълбочено изследване трудно може да се установи действителният мащаб на злоупотребите с ТЕЛК, смята здравният икономист

Планираните икономии от близо 230 млн. евро чрез по-строг контрол върху решенията на ТЕЛК не бива да бъдат за сметка на хората с реални увреждания. За това предупреди здравният икономист Аркади Шарков в ефира на bTV. Според него реформата изисква внимателна подготовка, а ограничаването на злоупотребите едва ли ще доведе до драстичен спад на броя на хората с решения за инвалидност.

Над 800 000 българи имат решения на ТЕЛК. Шарков подчерта, че без задълбочено изследване трудно може да се установи действителният мащаб на злоупотребите.

"Детайлът как точно ще бъдат спестени тези 230 милиона е много важен. Когато се прави реформа по отношение на ТЕЛК, трябва да бъдем много внимателни, защото в предходни години при такива опити бяха засегнати и хора, които реално имат нужда от процентна инвалидизация", заяви той.

Според него не може всички хора с решения на ТЕЛК да бъдат поставяни под общ знаменател, тъй като степента на неработоспособност е различна. Той посочи инсултите като една от водещите причини за тежка инвалидизация.

Шарков обърна внимание и на късното диагностициране на заболяванията в България, което често води до натрупване на няколко здравословни проблема и трайна неработоспособност.

"Мисля, че корекция между 5 и 10% може да се случи, когато говорим за хващане на злоупотреби. Но извън това, за съжаление, числото не мисля, че ще спадне драстично дори след една направена реформа", прогнозира той.

По думите му недостатъчното публично финансиране увеличава тежестта за пациентите и поражда недоволство, което често се насочва към лекарите и останалите медицински специалисти.

"Държавата не си върши работата и държавата не си плаща масрафа", коментира Шарков.

Той засегна и запазването на здравноосигурителната вноска на 8%. По думите му средното равнище в европейските държави е между 12% и 13%. Проблемът обаче не е само в размера на вноската, а и в разпределението на осигурителната тежест между държавата и работещите в частния сектор.

Според представените от него данни работещите в частния сектор осигуряват около 60% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Държавата плаща вноските на между 60% и 70% от населението, но участва със значително по-малък дял във финансирането на касата.

Шарков припомни, че в предходен бюджет е било предвидено поетапно прехвърляне на част от осигурителната тежест към държавните служители.

"Рано или късно тя трябва да се повиши", заяви той за здравната вноска, като подчерта, че увеличението трябва да бъде съчетано с решаване на съществуващите проблеми в системата.