Страховити идеологии като евгениката и теорията за "голямото заместване" се развиват около опасенията, че неправилните хора се възпроизвеждат най-много

През по-голямата част от човешката история (а вероятно и през праисторията) по-високият статус на мъжете е бил свързан с раждането на повече деца. Изглежда, че тази връзка между положителния статус и потомството е достигнала своя връх при деспотични владетели като известния баща на хилядите Чингис хан - генетично проучване от 2003 г. установи, че един на всеки 200 мъже по света може да носи неговата Y-хромозома. За жените това ниво на плодовитост, разбира се, е било невъзможно и като цяло връзката между техния статус и потомство е била по-слаба, но като цяло хората с повече ресурси са имали повече деца, пише анализаторът Джъстин Фокс за рубриката Bloomberg Opinion.

След това, през XVIII век, ситуацията започва да се променя. В страните, които са в челните редици на индустриалната революция и последвалите я революции в стандарта на живот и продължителността на живота, раждаемостта намалява. В тези все по-богати страни именно заможните и образованите хора, за които образованието се превръща в основен показател за статус, са водещи в намаляването на броя на семействата.

През ХХ век тази нова обратна зависимост между богатството/статуса и раждаемостта се превърна в установен факт. Страховити идеологии като евгениката и теорията за "голямото заместване" се развиват около опасенията, че неправилните хора се възпроизвеждат най-много. Икономистите се опитваха да обяснят защо се запазва такова изключение от правилото, че по-богатите хора могат да си позволят повече неща. Други учени твърдяха, че еволюционните теории вече не се прилагат за хората, защото те са престанали да следват основно правило на еволюцията.

Връщаме се към чертожната дъска. Изследователите откриват все повече доказателства, че сред и в рамките на страните, които вече са преминали през т.нар. демографски преход, започва да се възстановява старата положителна връзка между статуса и благосъстоянието, от една страна, и броя на децата, от друга.

Едва в началото, забележете: Сравнете коефициентите на раждаемост - изразени тук като очаквани раждания през целия живот на една жена - с брутния вътрешен продукт на глава от населението във всички 191 страни и територии, за които Световната банка разполага с актуални данни и за двете, и все още се наблюдава доста силна отрицателна корелация (отрицателна стойност 0,6 от максимална отрицателна стойност 1) между благосъстоянието и ражданията.

Картината се променя, когато се ограничим до Европа, където демографският преход е повече или по-малко завършен. Корелацията спада до нула, а ако се премахне малкият Люксембург (с население 640 000 души), тя става слабо положителна (коефициент на корелация 0,2).

В развитите страни сега като цяло се наблюдава положителна връзка между доходите и нивото на образование на мъжете и бащинството. В проучване на Бюрото за преброяване на населението на САЩ, проведено през 2014 г., 70,1% от мъжете с висше или професионално образование имат деца, докато само 48,8% от тези без диплома за средно образование имат деца.

В САЩ цялостната зависимост между доходите/образованието и ражданията остава отрицателна за жените (за които най-новите данни са от 2022 г.), но сред белите, неиспаноезични жени кривата става U-образна, като тези с бакалавърска или по-висока степен имат повече деца, отколкото тези с малко висше образование.

В някои части на Европа трансформацията е още по-напреднала: Проучване от 2022 г. на демографа от Стокхолмския университет Мартин Колк установява умерено положителен градиент между натрупания доход през целия живот и броя на децата при шведските жени, родени през 1960 г. и по-късно.

Две скорошни обобщения предлагат полезни и разбираеми прегледи на текущите изследвания. В книгата "Not So Weird After All: The Changing Relationship Between Status and Fertility", която излезе този месец, социологът Розмари Л. Хопкрофт от Университета на Северна Каролина в Шарлот и антрополозите Мартин Фидер и Сузане Хубер от Виенския университет разглеждат еволюционния произход и последиците от промяната, а в "Икономика на раждаемостта: нова ера", публикувана като глава от книга миналата година, но достъпна и като работен документ без заплащане и резюме от 1200 думи, икономистите Матиас Доепке от Лондонското училище по икономика, Анне Хануш и Мишел Тертилт от Университета в Манхайм и Фабиан Киндерман от Университета в Регенсбург представят последните емпирични открития и предлагат възможни икономически обяснения за случващото се.

Един ясен извод е, че обратната връзка между богатството и децата е страничен продукт на богатите нации и хора, които първи започват демографския преход, така че не би трябвало да е изненадващо, че след прехода поведението се връща към по-ранните модели. "Съвременните общества са много по-малко аномални спрямо прединдустриалните общества, отколкото се смяташе някога", пишат Хопкрофт, Фидер и Хубер. "Странни" в заглавието им е препратка към съкращението за жителите на западните, образовани, индустриализирани, демократични нации, създадено в статия от 2010 г., в която се критикува силната зависимост на социалните учени от експерименти, проведени сред такива глобално аномални хора, след което е използвано от един от съавторите на статията, антрополога от Харвард Джоузеф Хенрих, за да обясни възхода на Запада в книгата си от 2020 г. "Най-странните хора в света: как Западът стана психологически особен и особено проспериращ". Може би западняците просто са преминали през фаза.

Икономистите са съсредоточени най-вече върху изясняването на правилата за раждаемост в епохата след демографския преход, като в статията на Doepke-Hannusch-Kindermann-Tertilt се обръща голямо внимание на динамиката на пола. Докато в миналото ръстът на възможностите за кариера и образование за жените е довел до намаляване на раждаемостта, има признаци - предимно от скандинавските страни - че съобразяването с амбициите за кариера на жените може да е от съществено значение за предотвратяване на по-нататъшно намаляване. Една интригуваща диаграма от документа, която възпроизвеждам тук, показва, че сред извадката от развити икономики, тези, в които мъжете поемат повече домакинска работа и грижи за децата, имат по-високи нива на раждаемост.

Икономистите откриват сходни, макар и по-слаби връзки между раждаемостта и участието на жените в работната сила и публичните разходи за ранно детско образование. Тъй като богатите страни все повече се притесняват от намаляването на раждаемостта, това предлага привлекателна пътна карта - макар и може би трудно изпълнима на места, където тя противоречи на социалните норми. Бъдещето на демографския успех може да прилича по-малко на Чингис хан и повече на бащи, които перат.

Джъстин Фокс/Bloomberg Opinion 

*Джъстин Фокс е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ бизнеса и икономиката. Бивш редакционен директор на Harvard Business Review, той е писал за Time, Fortune и American Banker.