2 милиона са ходили на врачка

Как българите балансират между рационалното и свръхестественото, показва проучване на Изследователския център “Тренд” по поръчка на “24 часа”. 34% от хората у нас вярват, че съществува живот след смъртта, докато половината (50%) не споделят това убеждение. Жените са значително по-склонни да вярват в задгробния живот за сметка на мъжете.

- Всеки трети допуска, че има отвъдно, а 2/3 - че съществува карма

- 2 милиона са посещавали врачки

- Почти половината подозират, че задкулисие управлява света

Прави впечатление, че с увеличаването на възрастта се увеличава делът на онези, които смятат, че съществува живот след смъртта. 31% са убедени, че човек се преражда, докато 53% не споделят това твърдение. Най-широко разпространено сред българите е убеждението, че “всичко се връща” - 65% от анкетираните вярват в кармата, или приблизително над 3,5 милиона души.

Жените са по-склонни да вярват в кармата

за сметка на мъжете. Едва 10% посочват, че изобщо не вярват.

Почти половината българи (47%) смятат, че съдбата е отчасти предопределена и отчасти резултат от личен избор, което разкрива нюансирано разбиране между вярата и личната отговорност.

Равни дялове от по 23% споделят двете крайни мнения – че съдбата е или напълно предопределена, или изцяло в ръцете на човека.

38%, или малко над 2 милиона от българите, признават, че са посещавали гледачка или ясновидка, а 14% – астролог. Жените значително по-често прибягват до подобни консултации. Посещенията при екстрасенси (11%) и нумеролози (9%) са сравнително редки, но присъствието им показва интерес към алтернативни форми на предсказание.

Повече от половината българи (58%) вярват, че има хора със свръхестествени способности, докато 30% не споделят това мнение. Подобен дял (56%) вярва в проклятия и урочасвания.

Почти всеки втори българин (47%) е на мнение, че съществуват тайни общества, които управляват света, докато 36% са на противоположното мнение.

44% смятат, че съществуват знаци и предзнаменования, които предсказват бъдещето. Почти толкова са хората, които не споделят това мнение (43%). Относно вярата, че зодиите и астрологията определят характера и съдбата, мнозинството (51%) е несъгласно, но 37% все пак вярват в тази връзка.

Тук по-младите поколения (18–39 г.) демонстрират по-висока склонност да се идентифицират с вяра в астрологията

Резултатите показват, че вярата в свръхестественото и конспиративното не е маргинално явление, а важен елемент от културната идентичност на българите.

Евелина Славкова, "Тренд": Да не ги осмиваме! Това е заради страхове за бъдещето и недоверие към държавата

Със 7% са повече, отколкото през 2018 г., хората, които вярват в конспиративни теории

Данните от поредното проучване на “Тренд” за вярата в свръхестествени явления и конспиративни теории очертават отново интересен портрет на нашето общество. Виждаме как българинът се движи между рационалното и ирационалното, между конспиративното и научното мислене. И макар че живеем в дигитален свят, където хората лесно могат да си набавят информация или да проверят дали нещо е вярно, или не, то е видно, че части от българското общество вярват в неща, които надхвърлят научните обяснения.

Вглеждайки се в данните обаче, не трябва да търсим просто проценти, които да осмеят вярващите в такъв тип неща, а по-скоро да се опитаме да открием в дълбочина, защото хората имат склонност да вярват в прераждането или да ходят на врачки например. Трябва да гледаме на тези данни най-вече като човешка реакция към несигурността. Именно това е отговорът -

хората продължават да търсят смисъл, утеха или отговори

в неща, които науката не може да обясни - живот след смъртта, карма, съдба, зодии, тайни общества и т.н., защото имат необходимост от това.

В свят, който често изглежда непредсказуем и несигурен, вярата в “невидимото”, в “недоказуемото” дава усещане за ред и справедливост. Например ако вярваме, че има карма или съдба, това означава, че лошото и доброто не са случайни, че има смисъл във всичко, което ни се случва. Точно затова не е изненадващо, че две трети от българите вярват в кармата, а една трета - в живот след смъртта. Това не е просто “наивност” или “изостаналост”, а начин хората да се справят с тревогата и несигурността на ежедневието. В този контекст попадат и данните, че 38% от българите са ходили при гледачка. Масово хората прибягват до тези методи, за да се справят с несигурността или страха от бъдещето, имат нуждата от надежда или дори копнеж по смисъл. Разбира се, някои хора просто търсят бързо решение на проблеми от живота си.

Още в проучването на “Тренд” през 2018 година по подобни теми регистрирахме, че 40% от българите вярват, че светът се управлява от тайни общества. Днес почти половината българи вярват в това. Тоест имаме трайна тенденция на вяра в това разбиране за света. Това също са данни, които могат да предизвикат осъждане или смях. Но това не е толкова въпрос на фантазия или вярване в конспирации, колкото е важно да видим, че в голяма степен тези данни показват подчертана липса на доверие в институции, медии и политици. Когато хората не вярват на официалната информация, те започват да търсят свои обяснения – често в теории, които им звучат по-логично или поне по-честно.

В крайна сметка проучването показва, че българите вярваме едновременно в християнски, езически и модерни идеи – от Бог и съдба до енергии и зодии. Това съчетание от традиция и съвременност прави нашето общество интересно и многопластово.

Тази картина не е нито “добра”, нито “лоша”,

тя просто показва човешката страна на обществото. Българите - и днес, както и преди векове - остават между разума и чудото. Разумът носи сигурност и рационални обяснения, но чудото носи надежда, утеха и усещане за смисъл. Българинът не е крайно рационален, но и не е фанатично вярващ – той търси баланс между логика и усещане, между контрол и съдба./24 часа