Неплатен извънреден труд, строг надзор и натиск: бивш румънски работник в кланицата „Тьонис“ споделя за „Дойче веле“ защо е решил да смени работата си. Клиниката се превърна в огнище на коронавирус в Гютерсло.

„Работих в „Тьонис“ две години, рядко работехме само 8 часа, много често бяха 12, а понякога и 13 часа“, споделя той.

Самоличността на румънския работник е известна само на ДВ. Той не иска да бъде назован.

Работникът разказва, че винаги е било студено и мокро. А работата била тежка – поточната линия понякога се движела прекалено бързо.

„Там, където бяхме настанени, през нощта чувах как колегите ми плачат заради голямата болка – ръцете им бяха много отекли. Но ние постоянно се окуражавахме взаимно с думите: издържи!“, е част от тъжния разказ на бившия работник.

Имало е хора, дошли да работят там, които само след ден се връщат по родните си места, решавайки, че не могат да издържат.

Когато е идвала инспекция, тогава скоростта на лентите се е забавяла и така работата изглеждала по-лесна. Предварително се е знаело кога ще има посещение на наблюдатели. Работниците били съветвани да не казват нищо. И независимо от факта, че някои от тях са говорели немски, те били предупредени да твърдят, че не говорят езика.

Категорично било забранено да се разболяват. Когато негов колега настинал, което не било трудно предвид условията на студ, в които са работели, управителите му се разкрещели. Именно тогава неназованият работник решил да напусне.

Някои от местата за настаняване били много чисти, но имало и изключения. Винаги обаче в малки и тесни помещения се настанявали 10, 12 или понякога дори 14 души. Наемът бил 200 евро на месец на човек. Сградите принадлежали на подизпълнителите.

Различни били условията за наетите от немски компании. Никой не им крещял и не се отнасял с тях грубо, както с работниците от Източна Европа – предимно българи и румънци./Дойче веле