Гледайки всички тези хиляди усмихнати лица, шарените балони, пеещите малки, големи и още по-големи "Върви, народе, възродени" по варненските булеварди, няма как да не си кажеш - ето, това е истинската любов към България, към най-българското - към словото.

Сякаш неистово сме търсили онова, дори малко нещо, което да ни обедини, макар и за един ден, за един празничен ден.

Вълнението от Деня на българската писменост и култура не е от днес. Но последните години нанесоха необратима щета върху психиката на хората по целия свят, не само в България. Ковид-19 показа на света, че човекът е социално животно и, ако някои са имали съмнение в теорията за нуждата от общуването, то един малък вирус доказа, че тя е жизненоважна. 

В България последните три години преживя много. Премина през смъртоносен вирус, много хора загубиха близки, а политиците ни убиха и надеждите за просперитет и нормален живот. Държавата вече три години е в ремонт, който има начална дата, но няма избран изпълнител, нито отбелязан край.

Войната до вратата ни, политическите мръсни ризи, които си разменят, лъжите и пропагандата,  като мръсни чорапи летят от телевизора, сякаш пред него няма живи хора, а кош за пране. И онези, дето стоят пред него, след дълъг работен ден и проблеми с децата, скъпотията по магазините... слушат, но не чуват - обезчестени и покрусени от това, което излиза от "картината на стената".

Поредният пиян и дрогиран шофьор, поредната политическа обмяна на словесни извержения и нищо, което да даде поне надежда. Защото тя е за онези, които нямат нищо друго останало.

И ето, идва празникът на буквите. Онази красота, изпълнена с бели ризи, красиво облечени момиченца, с цветя в ръце, родители - горди, крещят "Ето го нашето училище! ", а героите в униформите крачат гордо с плам в очите, гордост и любов в сърцата.

И ето колко лесно най-българският празник събра десетки хиляди по площади и булеварди, заедно, с китка и знаме в ръце, да посмеят да изкрещят, че са българи и има с какво да се гордеят.

Защото напоследък, не остана много. Заради юмрука, заради зловонието на онова слово, дето идва от "картината на стената", заради погубените им надежди и разделената заедност на един измъчен, но все още обичащ България народ.

Автор: Геновева Михайлова, ДНЕС+